Решение № 700 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2009 г.

Решение № 700 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 314/10 от 15.04.2010 г. по касационни жалби № 37372/14.07.2009 г., подадена от Е. Й. Н. - Г. и № 42242/11.08.2009 г. на Х. Г. Г. е допуснато касационно обжалване на решение от 24.06.2009 г., постановено по гр. д. № 4518/2004 г. на СГС, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 935/2000 г. на С. РС, с което е уважен против касаторите иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Л. Д. Ц. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на пространството на таванското помещение с площ 9,20 кв. м. с граници: В. С., "В. и сие" коридор и ул. "С. ", което е придадено към собствения й апартамент от 76,35 кв. м., разположен на петия надпартерен етаж от сградата, находяща се в[населено място], [улица]. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса "може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум". В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че искът е предявен против един ответник, който е бил заменен с друг, а в последствие във въззивното производство е била конституирана и касаторката Е. Й. Н. - Г. и за неправилност на решението поради това, че. е прието, че процесния таван съществува реално и може да бъде реституиран по З. и че не са уважени възраженията им за придобивна давност и за признаване право на задържане до изплащане на направените от тях подобрения. Тези въпроси са били формулирани и в изложението към касационната жалба. С определението по чл. 288 от ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване по тези въпроси, като е намерил, че по тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Ответницата по касация признава, че в резултат на изграждане на фасадната страна по на вътре от всички тавански помещения е отнета част, в резултат на което тавана към собственото й жилище от 9,20 кв. м. сега е 8,12 кв. м. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата, в частта, по която е допуснато касационно обжалване по формулирания въпрос е основателна. По делото е установено следното: ищцата Л. Д. Ц. -Б. се легитимира като собственик на основание наследство и реституция по З. за ? ид. ч. и по договор за покупко-продажба със С. община от 18.11.1998 г. за другата ? ид. ч. на апартамент с площ 76,35 кв. м., разположен на петия надпартерен етаж от сградата, находяща се в[населено място], [улица], ведно с придадения към него таван. От баща й Д. Ц. М., починал на 16.03.1970 г. е отчуждена по реда на ЗОЕГПНС собствената му * ид. ч. от апартамента и тавана към него, придобита по н. а. № 138, т. ХIХ/31.12.1945 г. Собственик на другата * ид. ч. е бил И. Ц. В., която заменя през 1954 г. с държавата. През периода докато държавата е ползвала този и други апартаменти в сградата, таван № 4 е обединен с таван № 5, купен от ответниците с н. а. № 125 от 30.09.1994 г. от наследника на С. /описан като съсед на тавана/. Намалена е и дълбочината на всички тавани от към ул. "С. " с изграждане на успоредна стена на фасадната. Съдът е приел, че това е вътрешно преустройство, което не е пречка за реституция, съгласно ТР № 1/1995 г., коментирал е намалената площ на двата тавана със стената от към фасадата, при което таван № 4 от 9,20 кв. м. намалява площта си на 8,12 кв. м., а таван № 5 на ответниците от 9 кв. м. /реално 8,36 кв. м./ са останали 7,38 кв. м., но в диспозитива е постановил ревандикация на таван с площ 9,20 кв. м., каквато е квадратурата на тавана по нот. акт от 1945 г. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на ч. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК е "може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум". С обжалваното решение, съдът не се е произнесъл в повече от претендираното, защото иска по чл. 108 от ЗС е предявен за таван от 9,20 кв. м. поради което по тази част от въпроса не е налице противоречива практика. Съдилищата по същество обаче са приели, че за процесното таванско помещение следва да се постанови ревандикация за първоначалната площ. Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че искът по чл. 108 от ЗС следва да се постанови по актуалното състояние на имота. Това е така, защото при уважаване на този осъдителен иск, решението може да бъде изпълнено само по отношение на актуалното състояние на имота. СТЕ, приета от РС установява, че, таванските помещения 4 и 5 са с намалена площ след изграждането на стената, успоредна на фасадната стена на сградата, в резултат на което площта на таван № 4 от 9,20 кв. м. намалява на 8,12 кв. м., а таван № 5 на ответниците от 9 кв. м. /реално 8,36 кв. м./ са останали 7,38 кв. м. Съобразно това, решението на въззивния съд, в частта, с която е оставено в сила решението на РС, с което е уважен иска по чл. 108 от ЗС за площта от тавана над 8,12 кв. м. до 9,20 кв. м. следва да се отмени и вместо това, за тази площ искът да се отхвърли. В останалата част решението е съобразено със закона и с процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила. Предвид частичното уважаване на касационната жалба и по компенсация, съдът не присъжда деловодни разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение