Определение № 119 от 15.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 783/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК Образувано е въз основа на подадената от К. И. Б. от [населено място] частна жалба с вх.№ 12749 против определение от 12.06.2018г. по ч.гр.д. № 883/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от дължима държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба, дължима по сметка на ВКС, на основание чл.83 ГПК. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Със сега обжалваното определение от 12.08.2018г., САС е мотивирал отказа си за освобождаване на молителя от заплащане на държавна такса с факта, че същият разполага с достатъчно средства, след като е женен и получава пенсия от 230 лв. плюс интегрирана добавка, да заплати нейният сравнително не голям размер от 15лв. Настоящият съдебен състав споделя направения извод. Целта на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за случая, като съдът прави преценката си след съпоставка на всички данни за установеното материално положение на лицето и размера на дължимата такса. Когато се установи, че таксата е в такъв размер, че заплащането й не би създало затруднение за молителя, какъвто е настоящият случай, молбата за освобождаване следва да се остави без уважение. В случая е правилен извода, че лице на възраст 65години, женен, за което няма данни да издържа други лица, макар и във влошено здравословно състояние /с 95% нетрудоспособност и допълнителни заболявания/, което получава минимален размер на пенсия, разполага с достатъчно средства да заплати такса в размер на 15лв. и не се налага освобождаването му от това задължение. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение