Определение № 3352 от 11.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2567/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЛЮБКА ЛАЗАРОВА КОЛАРОВА против определение № 2264/14.08.2024 г. по т.д. № 1352/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същата частна касационна жалба с вх. №12873/21.05.2024 г. срещу определение № 1873/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 731/2024 г. на Окръжен съд – Варна. От частната жалбоподателка се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като се атакува съдебен акт на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Акцентира се, че спорът е потребителски и размерът на лихвата от 6 546,26 лева преодолява законоустановения праг за граждански дела от 5 000 лева. Допустимостта на обусловения иск за лихва предпоставя и допустимост на обуславящия за главница от 4 956,87 лева. Счита се, че с постановеното определение са нарушени правата на страната по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – правото на собственост и достъпа до съд. В дадения срок насрещната страна “Мост финанс мениджмънт” АД, ЕИК[ЕИК], изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. В случая решаващият състав на Върховния касационен съд, за да остави без разглеждане частната касационна жалба на ЛЮБКА ЛАЗАРОВА КОЛАРОВА против определението на окръжния съд, потвърждаващо прекратителния съдебен акт на районния съд, е приел, че повдигнатият пред първата инстанция спор е с цена на главния иск от 4 956,87 лева, т.е. под установения от законодателя минимум, поради което въззивното решение по него, респ. по акцесорния на него иск за лихва от 6 564,26 лева, не подлежи на касационен контрол. Изтъкнал е, че при това положение по отношение на обжалваното определение е приложима разпоредбата на чл.274, ал. 4 ГПК – същото не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от “Мост финанс мениджмънт” АД против ЛЮБКА ЛАЗАРОВА КОЛАРОВА иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата от 4 956,87 лева – главница по договор за предоставяне на кредит Транскарт от 02.06.2004 г. по сметка № [ЕГН], сключен с “Банка Пиреос България” АД, ведно със законната лихва от 27.05.2010 г. до окончателното й плащане, и сумата от 6 564,26 лева – лихва за периода от 16.12.2004 г. до 27.05.2010 г., придобити от ищцовото дружество въз основа на договор за цесия от 09.09.2013 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4645/28.05.2010 г. по ч.гр.д. № 7836/2010 г. по описа на ВРС, 21 състав. Районният съд е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес за ищеца. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден от Окръжен съд – Варна с определение № 1873/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 731/2024 г., което е предмет на подадената от ЛЮБКА ЛАЗАРОВА КОЛАРОВА частна касационна жалба. При тези данни следва да бъдат споделени изводите на предходния състав на ВКС, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касация. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пред. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Така установения минимален праг е приложим и за частните касационни жалби с оглед препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК. В случая главният иск е с цена от 4 956,87 лева и е под предвидения минимум за касационна проверка. При обективно съединяване на главен и акцесорен иск, меродавна за касационен контрол на въззивния съдебен акт е цената на главния иск, тъй като той има за предмет материалното право, обуславящо съществуването на акцесорното (така в Определение № 294/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2386/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.). Поради това акцесорният иск, макар цената му да надхвърля сумата от 5 000 лева, не може да бъде разгледан от касацията, тъй като същият следва съдбата на главната претенция (аргумент в тази насока се черпи и от разпоредбата на чл. 119 ЗЗД). Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че по този начин са нарушени правата й по ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, производството по касационно обжалване на въззивните определения по граждански и търговски спорове е уредено като факултативно. Това не съставлява лишаване на правните субекти от достъп до съд, след като е осъществена защита в предвиденото от законодателя двуинстанционно производство. Ограничението на достъпа до касационно обжалване, с оглед цената на иска и по-строгите правила, е установено от закона за всички правни субекти, пропорционално е и допустимо според практиката на ЕСПЧ. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,