Определение № 123 от 24.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 467/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 30513/2022г. на „Сторнинг” ЕООД срещу определение от 20.01.2022г. по ч.гр.д. № 5632/2019г. на Апелативен съд - София, с което е оставено без уважение молба вх. № 30096/19.01.2022г. на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по частната жалба вх. № 35995 / 21.09.2021г. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, без да излага съображения за това. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата на частния жалбоподател, въззивният съд е посочил, че съгласно чл.83, ал.2 ГПК, таксите и разноските не се внасят от лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В конкретния случай молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева е счетена за неоснователна, тъй като в същата не са изложени съображения и към молбата не са представени доказателства във връзка с искането. Определението е правилно. СЕС многократно се е произнесъл по въпроса за приложимите критерии, при което следва да се приеме, че националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза – решение по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16. В тях е посочено, че трябва да се отчете, за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя е пречката за достъпа до правосъдие, и ако е - дали тази пречка е преодолима или не, предвид съществуването или не на възможност за освобождаване от таксата по националното право. В случая искането за освобождаване от държавна такса и то в размер на 15 лева, не се основава на каквито и да е твърдения на жалбоподателя за непреодолима пречка за внасяне на таксата, като същият не е подал и молба по чл.625 ТЗ във връзка със задължението за заявяване на това състояние на неплатежоспособност по чл.626 ТЗ в 30-дневен срок от настъпването му /която молба се разглежда от съда незабавно в закрито заседание – чл.629, ал.1 ТЗ/, при установяване на което състояние по предвидения в част Четвърта на ТЗ ред, съгласно чл.620, чл.649 и чл.694 ТЗ, не се дължи предварително внасяне на държавните такси по делата за защита на масата на несъстоятелност и за установяване на вземанията, включително по заварените дела. Прилагайки очертаните по-горе от СЕС критерии, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай, предвид изключително ниския размер на предварително дължимата от търговското дружество държавна такса от 15 лева, като условие за редовност на подадената от него частна жалба, и при недоказаност на икономическо състояние на търговеца, при което той да е в невъзможност да поеме плащане на такса в размер на 15 лева, и при предвидено от закона /ТЗ/ освобождаване от предварително внасяне на държавна такса при установена по реда на ТЗ неплатежоспособност, предварителното събиране на дължимата такса от 15 лева не представлява пречка за достъпа до правосъдие на търговското дружество – жалбоподател. Предвид процесуалното поведение на частния жалбоподател - подаване на множество немотивирани /бланкови/ и неподкрепени с доказателства молби за освобождаване на държавни такси в размер на 15 лева, съответно на частна жалба с бланкетен характер, в която не се сочат оплаквания срещу обжалвания акт, е налице недобросъвестност и злоупотреба с право от страната по см. на чл.3 ГПК, чийто искания / жалби целят единствено да забавят развитието и приключването на производството. Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лева за разглеждането на настоящата частна жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК