Определение от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Главното производство по делото е образувано по касационната жалба, подадена от И. Т. И., в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ", чрез процесуалните му представители адвокатите П. Юруков и М. Белчева, срещу решение № 1014/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 247/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, 4-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 26/311/00950/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/8725#26/29.11.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г./ на търговеца е определена финансова корекция в размер на 371 909.94лв съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., одобрени със заповед № 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 69/2019 г. /Правилата/.

В хода на главното производство, са постъпили две молби, подадени от касатора, чрез процесуалните му представители съответно на 25.03.2024 г. и 09.04.2024 г., обективиращи мотивирано искане за спиране на касационното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/, по следните въпроси:

1. "Следва ли чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, приложима в главното производство, според която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата на сключване на договора с бенефициера или национална административна практика, съгласно която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата, на която инвестицията е изпълнена и е извършено окончателно плащане на подпомагането?"

2. "Следва ли чл. 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на заложените приходи, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява декларация с невярно съдържание, която дава основание за 100% изключване на финансовото подпомагане на бенефициера? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, съдържаща се в приложимите по главното производство Правила, които предвиждат 100% изключване на представеното финансово подпомагане в случаите, когато бенефициерът частично не е изпълнил заложените прогнозни приходи и брой работни места за проверявания период?"

3. "Следва ли чл. 72, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че понятието "съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта" обхваща и случаите, при които бенефициерът частично не е изпълнил прогнозни приходи и брой работни места, заложени в бизнес плана му, който е неразделна част от одобрения инвестиционен проект, в случай, че общото средноаритметично изпълнение на прогнозните приходи за първите три финансови години на изпълнение на проекта е 12.26%? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито в договора за подпомагане, нито в приложимото национално право към датата на сключването на договора, не е било предвидено изрично задължение за изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, нито съответна санкция за неизпълнението на това задължение? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито прогнозните приходи от дейността са били част от критериите за подбор и от критериите за допустимост на проектните предложения, както и че при одобрението на заявлението за подпомагане бизнес планът е оценяван не на база приходи, а въз основа на четири нормативно установени финансови показатели - "нетна настояща стойност на проекта" /NPV/, "вътрешна норма на възвращаемост" /IRR/, "индекс на рентабилност" /PI/ и "срок на откупуване на направената инвестиция" /PBP/?"

4. "Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 29, § 2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на ex-post проверка за инвестиционен проект след изтичането на петгодишния период на мониторинг по чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 и че дори такава проверка да е извършена констатациите от нея са правно ирелевантни и административният орган няма право въз основа на тях да налага финансова корекция след изтичането на петгодишния период на мониторинг?"

5. "Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли чл. 29, § 2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 във връзка с чл. 72 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на финансова корекция след изтичането на петгодишен период от сключването на договора с бенефициера, при положение, че административният орган не е констатирал твърдените нередности преди изтичането на този петгодишен период и не е информирал бенефициера за тях в рамките на този срок?"

6. "Следва ли чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 във връзка с чл. 72, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че четиригодишният давностен срок е относим и се прилага единствено за нередности, които са констатирани от административния орган през петгодишния период на мониторинг?"

7. "Следва ли чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че частичното неизпълнение на заложените приходи и брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява "продължаваща" или "повторно извършена нередност" при условие, че процентът на неизпълнение е различен за всяка от проверяваните години, бенефициерът де факто не реализира "икономически облаги" от непостигането на заложените приходи, а търпи загуби от това, и че в решението за финансова корекция не се сочи конкретна разпоредба на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/, която да е нарушена чрез това неизпълнение?"

8. "При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1988/1995 да се тълкува в смисъл, че в случай на частично неизпълнение на заложените в бизнесплана приходи и брой работни места през първите три години от общия десетгодишен срок на бизнес плана, четиригодишният давностен срок започва да тече от края на последната проверена година, за която е установено неизпълнение, или пък от изтичането на петгодишния период на мониторинг?"

9. "Следва ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която е приета повече от пет години след подаването на заявлението за подпомагане и в която за първи път частичното неизпълнение на стойности и параметри, посочени в одобрения бизнес план към заявлението /размер на прогнозни приходи и брой работни места/ са посочени като нарушения, за които може да бъде наложена финансова корекция?"

10. "Чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която предварително, на база стандартизирани критерии, определя тежестта, степента и системността на различни видове нарушения и конкретния размер на подлежащата на възстановяване помощ при всяко от тези нарушения и по този начин де факто лишава административния орган от правомощието, респективно освобождава го от задължението, да извърши индивидуална преценка във всеки конкретен случай дали действително е налице "съществена промяна" на проекта по смисъла на чл. 72, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 и съответно да аргументира в какво конкретно се изразява тази съществена промяна в решението за налагане на финансовата корекция?"

11. "При отрицателен отговор на този въпрос, тоест ако чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 72, § 1, б. "а", първо предложение от Регламент /ЕО/ № 1698/2005, по-конкретно, неизпълнението на приходи, заложени в бизнес плана на бенефициер на безвъзмездна помощ, изплатена по съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ инвестиционен проект, представлява ли "промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта", при условие, че това неизпълнение не се дължи на прекратяване или преместване на производствената дейност или на промяна на собствеността на инфраструктурата и като се вземат предвид:

• обстоятелството, че от момента на получаване на помощта бенефициерът не е преустановявал извършването на дейността, за която е получил помощта и че същият използва придобития актив по предназначение?

• обстоятелството, че нито в договора за подпомагане, нито в приложимото национално право към датата на сключването на договора и впоследствие, през периода на извършване на твърдяната нередност не е било предвидено изрично задължение за изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, нито съответна последица при неизпълнението на това задължение, както и че това задължение е въведено за първи път с разглежданата национална правна уредба, приета повече от 5 години след сключването на договора на подпомагане?

• обстоятелството, че непостигането на определения процент от приходите, заложени в бизнес плана, се дължи на обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на бенефициера?

• обстоятелството, че при одобрението на заявлението за подпомагане бизнес планът е оценяван не на базата на заложените в нето приходи, а въз основа на четири законово установени финансови показатели - "нетна настояща стойност на проекта" /NPV/, "вътрешна норма на възвращаемост" /IRR/, "индекс на рентабилност" /PI/ и "срок на откупуване на направената инвестиция" /PBP/?

• обстоятелството, че приходите от дейността не са били част от критериите за подбор и за допустимост на проектните предложения?"

12. "Чл. 1, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 следва ли да се тълкува в смисъл, че необходима предпоставка за квалифицирането на дадено действие или бездействие като нередност е въпросното действие или бездействие да представлява нарушение на разпоредба на европейското или националното право още към момента на извършването му, а не да бъде квалифицирано като такова едва на последващ етап с последващо въведена правна уредба?"

13. "Следва ли чл. 29, § 2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на проверка на инвестиционен проект след изтичането на 5 години от решението на управителния орган за финансиране на проекта съгласно чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 и че дори такава проверка да е извършена констатациите от нея са правно ирелевантни и административният орган няма право да наложи финансова корекция въз основа на тях?"

14. "Следва ли чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че понятието "многогодишна програма" включва и инвестиционни проекти като разглеждания в главното производство, помощта за които се изплаща едва след реализацията им и за които не се предвиждат последващи плащания? При положителен отговор на предходния въпрос - от кой момент програмата следва да се счита за "изрично прекратена" по смисъла на чл. 3, § 1 ал. 1, изр. 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995?"

15. "Налице ли е нередност по смисъла на чл. 1, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 на Съвета в случаите, когато бенефициерът не е постигнал обявения финансов резултат за две години, ако административният орган, който изплаща субсидията, извършва действия, с които съществено изменя икономическата конюнктура, като субсидира едновременно няколко проекта за една и съща дейност в конкретно населено място - къщи за гости в малко гранично село, за които действия на административния орган бенефициерът не е уведомен при подаване на заявлението за подпомагане или по-късно?"

Ответникът в главното производство - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Панчева, в депозирани на 28.03.2024 г. и на 24.04.2024 г. писмени становища относно искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване, претендира оставянето му без уважение, като неоснователно.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване, обективирано в депозираните от касатора по делото за тази цел молби, като предявено от надлежна страна, по аргумент от чл. 629, ал. 1, предл. второ ГПК, е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения:

Според чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и относно валидността, и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе, а в случай, че такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда. Съгласно постоянната практика на СЕС при установеното с чл. 276 ДФЕС разпределение на правораздавателните правомощия между националните юрисдикции и Съда, само националният съд, който единствено е пряко запознат с обстоятелствата по делото, с което е сезиран, както и с доводите на страните, и който трябва да поеме отговорността за съдебното решаване на спора, е в състояние най-добре да прецени, предвид особеностите на всяко дело и тъй като го познава в неговата цялост, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на СЕС /справка - решение от 22 юни 2000 г. на Съда по дело С-425/98, Marca Mode; решение от 01 април 2008 г. на СЕС по дело С-212/06, Правителство на Френската общност и Валонското правителство; решение от 28.11.2018 г. на Съда по дело С-328/17, Amt Azienda Trasporti e Mobilitа SpA, и др./. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на Съюза /за справка - решение на СЕС от 9 декември 2003 по дело С-129/00, Комисия срещу Италия/. Но производството по чл. 267 ДФЕС не съставлява средство за защита на разположение на страните по висящо пред национален съд дело, поради което не е достатъчно дадена страна да твърди, че със спора се повдига въпрос за тълкуване на общностното /понастоящем - европейското/ право, за да се породи задължение за съответната юрисдикциа да отправи преюдициално запитване. Според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /справка - решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-416/17, Европейска комисия срещу Република Франция, решение на СЕС от 6 октомври 1982 г. по дело С-283/81, CLIFIT, решение на Съда от 9 септември 2015 г. по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение на СЕС от 28 юли 2016 г. по дело С-379/15, Association France Nature Environnement, и др./. В решение от 15 март 2017 г., постановено по дело С-3/16, Lucio Cesare Aquino, Съдът припомня, че посочените в трета алинея от чл. 267 ДФЕС юрисдикции имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение. Според СЕС тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на съюзното право, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, а той е такъв, когато отговорът му, независимо от това какъв е, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Именно затова, съгласно неотклонната практика на СЕС, припомнена включително в решението му от 31.03.2022 г. по дело С-96/21, DM/CTS Eventim AG & Co KGaA, в рамките на въведеното с чл. 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Не такъв е случаят, когато на Съда е поставен теоретичен въпрос с принципен характер, който е без значение относно решаването на правния спор по главното производство, тъй като не би могъл да промени изхода на делото, независимо от това какъв е отговорът му. Следва да се посочи, че в производството по отправяне на преюдициално запитване, Съдът не трябва да се произнася по тълкуването на националното право и да преценява дали даденото му от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно, тъй като в рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на фактите и на националното право е от компетентността единствено на националния съд /в този смисъл решение на СЕС от 11 януари 2024 г. по дело С-755/22, Nбrokuj s.r.o.,решение на СЕС от 16 март 2023 г. по дело C-565/21, Caixabank, решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело C-60/22, Bundesrepublik Deutschland и др./. Освен това, според решение на СЕС от 3 юли 2019 г., постановено по дело С-242/18, "УниКредит Лизинг" ЕАД, в производството по чл. 267 ДФЕС Съдът няма компетентност да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, поради което запитващата юрисдикция е тази, която трябва да даде правните квалификации, необходими за решаването на спора в главното производство.

Направеният кратък анализ на възприетите в практиката на СЕС основни положения в производството по чл. 267 ДФЕС, обсъден в контекста на предмета и данните по настоящото делото, неминуемо обуславя извода, че искането на И. Т. И., действащ като ЕТ "И. И.-ДИТИ", предявено чрез процесуалните му представители, за отправяне на преюдициално запитване до Съда по формулираните от него общо петнадесет въпроса, е неоснователно. Не са налице установените в практиката на СЕС критерии, налагащи настоящият съдебен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, в качеството му на национална юрисдикция, чието решение е окончателно, да сезира Съда чрез отправянето на преюдициално запитване.

В противовес на релевираните от касатора обстоятелствени съображения, чрез които той се домогва да убеди състава в основателността на претенцията си за сезиране на СЕС, и изведените въз основа на тях многобройни въпроси, за настоящия съдебен състав не възниква съмнение относно прилагането и тълкуването на относимите спрямо фактите по разглеждания спор, съюзни правни норми, а оттам и необходимост от отправяне на преюдициално запитване до Съда, за да може да реши спора по делото. Видно от неговото съдържание атакуваният пред първата инстанция индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. във връзка с т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, поради установено от органа неизпълнение за три пълни финансови години на приходните показатели, заложени в одобрения от ДФЗ бизнес план, при сключването на договор № 26/311/00950/29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРС 2007-2013 г. Затова извършената от административния съд проверка за законосъобразност на акта е осъществена, предвид мотивите на постановеното решение, именно въз основа на преценка за наличие на предпоставките за определяне на финансови корекции, предвидени в посочените национални правни норми. Изложеното навежда на извода, че процесното решение за налагане на финансова корекция не е обосновано от визираните от касатора разпоредби на чл. 72, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР /Регламент /ЕО/ № 1698/2005/, на чл. 29 и чл. 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони /Регламент /ЕС/ № 65/2011/ или на чл. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ № 2988/1995/, за да бъде тяхното тълкуване от СЕС релевантно за решаването на правния спор по делото. Единствено по отношение на давността, за да формира извод, че актът за налагане на финансовата корекция не е издаден след изтичането на давностния срок за това, административният съд обосновава правните си изводи чрез преценка за съответствие на акта с изискванията на чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995, по отношение на който обаче, с оглед значимостта на материята и последователно формираната от СЕС практика по въпроса, е налице достатъчно съдебна практика, даваща отговор на формулираните от касатора в тази връзка въпроси /№№ 6, 7, 8 и 14/.

Посоченото, разбира се, не освобождава настоящия съдебен състав при дължимата проверка за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, да осъществи съответстващо на относимото в случая съюзно право тълкуване на приложимото национално право, съобразно вече дадените от СЕС насоки в обилната му съдебна практика, формирана в областта на възстановяването, чрез определяне на финансови корекции, на неправомерно получена от бенефициери финансова помощ по мерките от ПРСР 2007-2013 г., в това число приета във връзка с тълкуването и прилагането на Регламент /ЕО/ № 1698/2005, Регламент /ЕО/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1306/2013/ и Регламент /ЕО/ № 2988/1995, които според съдебния състав са приложимите по делото съюзни правни актове. Дължимата от касационната инстанция проверка за валидност, допустимост и правилност на решение № 1014/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 247/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, 4-ти състав, очертаващи предмета на настоящото дело, и изтъкнатите от касатора възражения /измежду които категорично липсват такива за неправилно тълкуване и/или прилагане от административния съд на релевантните съюзни правни норми/, включително при формулиране на въпросите, по които желае да се отправи преюдициално запитване, не обуславят извършването на преценка от касационната инстанция, при осъществяването на която да възникват въпроси, отговорите, на които не могат да бъдат извлечени от последователната и непротиворечива съдебна практика на СЕС, формирана в областта на разглежданата материя, неизменна част от която са решения на Съда от 11 април 2024 г. по дело С-6/23, X c. Agrarminiszter, от 8 май 2024 г. по дело С-723/22, Republik Osterreich c. GM, от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22, "Аскос Пропъртис" ЕООД с/у заместник изпълнителен директор на ДФЗ, от 17 ноември 2022 г. по дело С-443/21, SC Avicarvil Farms SRL, от 1 октомври 2020 г. по дело С-743/18, LSEX SIA ”Еlme Messer Metalurg”, от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, Jarvelaev, от 15 юни 2017 г. по дело С-436/15, Lietuvos Republikos aplinkos ministerijos Aplinkos projektu valdymo agentura,и много други. Вярно е, че според посочената практика, по аргумент от чл. 88 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета, Регламент /ЕО/ № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 01.01.2014 г., каквато е ПРСР 2007-2013 г., а оттам следователно и относно задълженията на страните по настоящото дело, поети по силата на сключения между тях договор № 26/311/00950/29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРС 2007-2013 г. Но когато, както в разглеждания случай, възстановяването на неправомерно платени суми по програма за помощ, одобрена и съфинансирана от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., се извършва след приключването на този програмен период, тоест след 01.01.2014 г., възстановяването на тези суми трябва да се основана на разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1306/2013, като правното основание за възстановяването трябва да е чл. 56 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. Съгласно тази разпоредба когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Разпоредбата е ясна и дори само от граматическото й тълкуване се налага изводът, че тя позволява финансовата помощ да бъде отменена изцяло чрез определянето на финансова корекция в размер на 100% от предоставената помощ, при наличието разбира се на предпоставките за това. За целите на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза обаче, следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част /справка - решение на СЕС от 29 февруари 2024 г. по дело С-437/22, RM, решение на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-134/22, G GmbH/. Затова следва да се посочи, че според чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 в рамките на общата селскостопанска политика /ОСП/ държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално като предотвратяват, разкриват и отстраняват нередности и измами, и възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза, целящи да се сведе до минимум рискът от нанасяне на финансови вреди на Съюза. Според чл. 5 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 ЕЗФРСР се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза, поради което и /по аргумент от чл. 58, ал. 3 от същия регламент/ всички условия, които държавите членки установяват в допълнение към условията и правилата на Съюза за получаване на подпомагане, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на вземанията или от ЕЗФРСР, могат да бъдат проверени. Именно такова условие е въведеното в чл. 16 от Наредба № 30/11.08.2008 г. изискване, представеният от кандидатите /за подпомагане/ бизнес план за разнообразяване на дейността да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата, с изричното уточнение в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на нормативния акт, че икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Въведеното в чл. 16 от Наредба № 30/11.08.2008 г. условие представеният от кандидата бизнес план /без който е a priori немислимо проектното предложение да бъде изобщо допуснато до оценяване/, да доказва икономическата жизнеспособност на проекта за определен период от време /в случая 10 години/, представлява "друго задължение" по смисъла на чл. 63, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013, според който ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. В решение от 1 октомври 2020 г., постановено по дело С-743/18, LSEX SIA "Еlme Messer Metalurg", Съдът е имал възможността да посочи, че системата на субсидии, установена от правната уредба на Съюза, се основава по-конкретно на изпълнението от страна на бенефициера на редица задължения, което му дава право да получи предвидената финансова помощ. Следователно в рамките на процедурите, предвидени в националните системи за управление и контрол, компетентните национални органи са длъжни да се уверят, че съответният бенефициер се ангажира да изпълни тези задължения. За тази цел е позволено на посочените национални органи да изискват от този бенефициер да поеме подобен ангажимент с оглед осъществяването на неговия проект, преди последният да бъде интегриран в съответната помощ. Съобразно фактите от главното производство по цитираното дело С-743/18 на СЕС, аналогично на настоящото дело, през референтния период бенефициерът не е достигнал равнището на оборота, който все пак е предвиден в рамките на одобрения за съфинансиране проект, като по този начин не е изпълнил задължението, което му дава право да получи финансовата помощ, предвидена в съответствие с правото на Съюза и приложимото национално право. По този повод, Съдът приема, че за нередност може да се счита положението, при което получателят на субсидия от Европейския фонд за регионално развитие не достига за релевантния период равнището на оборот, предвидено в рамките на одобрената за финансиране операция. В друго свое решение - от 26 май 2016 г., постановено по дело С-273/15, ZS ”Ezernieki”, Съдът припомня, че що се отнася до агроекологичните помощи, за които /както в случая/ е характерно поемането на многогодишни ангажименти, условията за отпускане на помощи трябва да се спазват през целия период на ангажименти, за който са отпуснати. Ето защо ако едно от тези условия за отпускане на агроекологична помощ не бъде спазено дори само веднъж за цялото времетраене на агроекологичния проект, за което получателят на същите помощи се е ангажирал, последните не могат да бъдат предоставени. Отговорност за спазването на условията за отпускането на агроекологичните помощи, подчертава Съдът, носи единствено лицето, поискало да се ползва от тях. Също така, според практиката на СЕС, задължението за връщане на облага, незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичащи от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима /справка - решение от 26 май 2016 г. по дело С-260/ 14 и С-261/14, Neamt/. Неотклонно възприето в практиката на СЕС е и разбирането, че връщането на погрешно изплатените суми може да се извърши само в съответствие с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Според Съда принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза, като право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Уверенията, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са подадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Но когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета /за справка - решение на СЕС от 13 март 2013 г. по дело С-545/11, Agrargenossenschaft Neuzelle/. В решение от 18 декември 2014 г., постановено по дело С-599/13, Somvao, Съдът постановява, че що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, бенефициерът на субсидия не може да се позовава на такава защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията. В мотивите на цитираното решение на СЕС /по дело Somvao/, са дадени полезни за настоящия съдебен състав насоки и относно взаимодействието между общия Регламент /ЕО/ № 2988/1995 и секторния Регламент /ЕС/ № 1306/2013, като е пояснено, че Регламент /ЕО/ № 2988/1995 единствено установява общите правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза, но възстановяването на неправилно използваните средства трябва да се извърши въз основа на други разпоредби, а именно според случая въз основа на секторните разпоредби. Или другояче казано, в разглежданата хипотеза - въз основа на разпоредбата на чл. 56 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, в съответствие със смисъла и значението на която, настоящият съдебен състав, при произнасянето си по съществото на спора в главното производство, ще следва да тълкува приложимите в случая разпоредби от националното законодателство, посочени в акта за налагане на финансова корекция, като правно основание за неговото издаване. Също така, според Съда, в рамките на ОСП, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона, поради което задължението за връщане на неправомерно получена облага чрез неправомерна практика не нарушава принципа на законност /справка – решение на СЕС от 13 декември 2012 г. по дело С-670/11, FranceAgriMer/.

С оглед съдържанието на формулираните от касатора въпроси, които желае да бъдат зададени на Съда по реда на въведеното в чл. 267 ДФЕС, производство, следва да се посочи и, че според чл. 2, ал. 1, б. "ж" от Регламент /ЕС/ 1306/2013, "нередност" означава нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995. Според дадената в този текст легална дефиниция на понятието, "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, в резултат на действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на ЕС или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход. В посочената легална дефиниция, въведена в чл. 1, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995, не е включено нарушение на националното право, но в своето решение от 26 май 2016 г. по дело Neamt /цитирано по-горе в текста/, Съдът изрично сочи, че понятието нередност следва да се тълкува като отнасящо се и до нарушение на националноправни разпоредби, приложими по отношение на подкрепените от фондовете операции. Богата е практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на понятието за нередност, включително въведено в секторните регламенти, но за целите на настоящото изложение е безпредметно пълното й въэпроизвеждане в текста на определението. Наред с това, според чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95, срокът за давност на процедурите е четири години, от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, като секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, но не по-малък от три години. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 2 от същия регламент, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност обаче започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а в случай на многогодишна програма, срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече отначало след всяко такова действие. И накрая, според чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 2988/95, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента. Последователно в практиката на СЕС е застъпено схващането, че извършването на нередност, с което започва да тече давностният срок, предполага изпълнението на две условия, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и вреда или потенциална вреда, причинена на бюджета на ЕС /в частност на бюджета на някой от неговите фондове, като не е задължително вредата да е доказана - решение на СЕС от 1 октомври 2020 г. по дело С-743/18, LSEX SIA "Еlme Messer Metalurg"/. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, тоест от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие /справка - решения на СЕС от 6 октомври 2015 г. по дело С-59/14, Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export и от 3 октомври 2019 г. по дело С-378/18, Landwirtschaftskammer Niedersachsen/. В своята практика СЕС е имал възможността да се произнесе относно употребеното в чл. 3, § 1, ал. 2 от регламента понятие "продължаваща или повторно извършена нередност", постановявайки, че по смисъла на чл. 3, § 1 Регламент /ЕО/ № 2988/95 дадена нередност е продължаваща или повторно извършена нередност, когато е допусната от оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза /справка - решение на СЕС от 11 юни 2015 г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG/. Също според СЕС, понятието "прекратена нередност" съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 2 от регламента трябва да се разбира като отнасящо се до датата, на която е била прекратена последната операция, съставляваща една и съща повторно извършена нередност. В този смисъл е решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/15, Lietuvos Respublikos aplinkos ministerijos Aplinkos projektш valdymo agentыra, в което Съдът дава и конкретни пояснения относно понятието "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995, като проект, финансиран със средства на Съюза, за който е предвидено да се изпълнява няколко години.

Накратко обобщената съдебна практика на СЕС, формирана в относимата към спора по главното дело правна материя, и съдържащите се в тази практика полезни за националния съд, насоки и конкретни пояснения относно тълкуването и прилагането на регулиращите я съюзни правни норми, обуславят съдебният състав да приеме, че отправянето на преюдициално запитване не му е необходимо, за да реши възникналия по настоящото дело правен спор. Още повече, че нито в касационната жалба, нито в хода на първоинстанционното производство, са наведени от страните /в това число от касатора/ каквито и да било съображения за неправилно тълкуване и/или прилагане от административния орган и/или от административния съд на относимите по делото съюзни правни норми, предвид което търсенето на отговори на принципно поставени на Съда хипотетични въпроси, които са без правно значение относно решаването на делото, е не само ненужно, но и недопустимо, с оглед изведените от СЕС предпоставки за отправяне на преюдициално запитване от страна на посочените в чл. 267, ал. 3 ДФЕС юрисдикции.

Отделно от изложеното, съставът намира за удачно да посочи, че представените въпроси, по които се претендира отправяне на преюдициално запитване, въпреки многословността си, не почиват на формираните от административния съд по конкретното дело правни изводи и изтъкнатите във връзка с тях в атакуваното решение, мотиви, а отразяват собствените принципни разбирания на касатора за несъобразено със съюзното право, приложение на визираната от него в искането му "национална правна уредба", които обаче не са били релевирани в хода на развилото се съдебно производство по оспорване на акта за налагане на финансова корекция, включително и в първоинстанционната му фаза. Чрез формулираните въпроси по същество се цели, от една страна - извършването на проверка от СЕС за съответствие на приложимата национална правна уредба със съюзното право и преодоляване на формираната в материята от Върховния административен съд, през последните години, последователна съдебна практика, в това число относно законосъобразността на Правилата /с оглед решение № 5545/ 15.12.2020 г. по адм. дело № 8071/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия/, а от друга страна - решаване на конкретния спор по делото, което с оглед целта и характера на производството по отправяне на преюдициално запитване, е недопустимо. В този ред на мисли следва да се подчертае, че Съдът на Европейския съюз не е трета съдебна инстанция по отношение на Върховния административен съд, а въведеното в чл. 267 ДФЕС производство не е средство за защита, предоставено на разположение на страните по делото. Именно на националните съдилища е вменено задължението да прилагат в най-голяма степен съюзното право, а когато прилагат националното си законодателство - да тълкуват съответно на правото на Съюза, неговите разпоредби. Несъгласието на страните по делото с даденото от националния съд тълкуване по конкретно дело и/или с установената в дадена материя съдебна практика обаче, не е предвидено като основание за отправяне на преюдициално запитване нито в чл. 267 ДФЕС, нито в съдебната практиката на СЕС.

За изчерпателност следва накратко да се отбележи, че наред с изтъкнатата неприложимост в случая на визираните в искането съюзни правни норми, конкретно формулираните от касатора въпроси, в по-голямата си част, са изцяло ирелеванти към спора по настоящото дело. Така например, пред административния съд въобще не е повдигнат въпрос, касаещ продължителността на проекта за изграждане на къща за гости, финансиран по силата на сключения между касатора и ответника договор № 26/311/00950/29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРС 2007-2013 г., а оттам и без значение относно правилността на постановения съдебен акт е отговорът, какъвто и да е той, на въпрос № 1, относим към тълкуването на чл. 72 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005. Неправилно, освен това, при формулирането на този въпрос е поставен знак на равенство между продължителността на проекта и неговия мониторингов период. Въпроси №№ 2, 4 и 5 също са ирелевантни, тъй като касаят тълкуването на разпоредбите на чл. 30 и съответно чл. 29 от неприложимия в случая, при това отменен Регламент /ЕС/ № 65/2011 по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Въпрос № 2 е ирелевантнен, защото освен по отношение на заложените в одобрения бизнес план приходи, той се отнася и до посочените в плана показатели за брой работни места, по отношение на които атакуваният пред първата инстанция акт за налагане на финансова корекция не съдържа никакви констатации. По същите съображения ирелевантни са и въпроси №№ 7, 8 и 9, които освен това са и хипотетично формулирани, доколкото чрез визираната в тях, "приета за първи път повече от 5 години след подаване на заявлението, национална правна уредба, предвиждаща неизпълнението", е изцяло игнорирана действащата към датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ Наредба № 30/11.08.2008 г. и в частност разпоредбите на чл. 16 във връзка с § 1, т. 6 ДР и чл. 46 от нея. Според последната разпоредба в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, ДФЗ в качеството му на разплащателна агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Неотносими към спора и правните изводи на първоинстанционния съд, както и с хипотетичен характер и недопустимо целящи решаването на спора по главното дело от СЕС, са и формулираните от касатора въпроси от № 10 до № 15. Съдебният състав не счита за необходимо да отправи запитване до Съда във връзка с формулираните от касатора въпроси, относими към мониторинговия период на проекта, тъй като не изпитва съмнения относно тълкуването и прилагането на регулиращите това понятие съюзни правни норми, които несъмнено ще отчете при формиране на правните си изводи, предвид задължението му за съответстващо тълкуване. Отправна точка в това отношение е решение № 2966/21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10521/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.

По изложените съображения съдебният състав приема, че искането на И. Т. И. в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ" за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от него общо петнадесет въпроса, а оттам и за спиране производството по настоящото дело, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В същия смисъл е и разрешението, възприето при оставяне без уважение на искане за отправяне на преюдициално запитване по аналогични въпроси, в определение от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4432/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.