Определение № 312 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК във връзка с чл.182, ал.1, б.”б” и чл.183, ал.2 ГПК/отм./. Образувано е по частна жалба на П. Г. М. и Н. Ж. Ц. от [населено място] срещу определението от 21.10.2011 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав за прекратяване на производството по гр.дело № 7322/2009 год. Поддържа се оплакване, че неправилно производството по делото е прекратено изцяло, тъй като разпоредбата на чл.183, ал.2 ГПК/отм./ е била приложима само спрямо починалата ответница Л. Н. Ц., но не и по отношение на останалите ответници по делото. Преди да се произнесе по основателността на частната жалба, която е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното: В исковата молба от 17.12.1998 год. П. Г. М. и Н. Ж. Ц.-М./сега частни жалбоподатели/ твърдят, че като собственици на апартамент на първия етаж на триетажната жилищна сграда на [улица], [населено място], заедно със съответните му складови помещения в сутерена и таванския етаж, както и на *% идеални части от общите части на сградата, са собственици в същия обем права и на принадлежащия към общите части апартамент в сутерена на описаната жилищна сграда, състоящ се от три стаи, коридор и сервизно помещение, с площ * кв.м. Поддържат, че ответниците Л. Н. Ц., Л. М. К. Т.-В. Е. В. дер П. и И. И. М. им оспорват собствеността, като претендират изключителна собственост общо върху * идеални части от процесния апартамент и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на по * идеална част по наследство и завещание № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. С определение от 24.03.1999 год. по гр.дело № 1711/1999 год. Софийският районен съд, 49-ти състав е конституирал като ответник по делото на основание чл.117, ал.4 ГПК/отм./ Столична община, която разполага с акт за частна общинска собственост № 221 от 20.10.1998 год. за * идеална част от процесния апартамент. С решение от 10.06.2002 год. по гр.дело № 1711/1999 год. районният съд е отхвърлил иска. С решение от 28.06.2007 го. по гр.дело № 1740/2003 год. Софийският градски съд, ІІ-б отделение е оставил в сила първоинстанционното решение. С решение № 333 от 15.07.2009 год. по гр.дело № 552/2008 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. В заседанието на 11.04.2011 год. по гр.дело № 7322/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав, жалбоподателите/ищци/ са представили препис-извлечение от акт за смърт, от който е видно, че ответницата Л. Н. Ц. е починала на 20.02.2011 год. С протоколно определение от същата дата въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ и е задължил жалбоподателите-ищци в първоинсвтанционното производство в шестмесечен срок да представят удостоверение за наследниците на Л. Н. Ц. и да посочат адресите и единните им граждански номера за призоваване. Със сега обжалваното определение градският съд е прекратил производството по гр.дело № 7322/2009 год. на основание чл.183, ал.2 във връзка с чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в случая са били налице предпоставките на чл.183, ал.2 във връзка с чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ за прекратяване на исковото производство изцяло, тъй като е настъпил юридически факт – смърт на ответник необходим другар, при което участието на неговите универсални правоприемници като страна, наред с останалите ответници, съставлява условие за допустимост на процеса. Ответниците-физически лица и общината са необходими другари в процеса, което правно положение се обосновава с правилото за неразделност и общност на делата на отделните другари. Общите части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС са предназначени да обслужват самостоятелните обекти, съставляват неотделима принадлежност към главния обект, следват го задължително и не могат да бъдат обект на самостоятелно придобиване. В конкретния случай, с оглед естеството на спорното правоотношение, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари – чл.172, ал.2 ГПК/отм./. Спорът е дали към 1929 година процесният апартамент е съставлявал обща част по предназначение към самостоятелните обекти в етажната собственост, съгласно раздел ІІ от съдебната спогодба-делба от 01.05.1929 год. по гр.дело № 49/1929 год. на Софийския окръжен съд /според твърденията на ищците/ или е бил функционално обособен и определен като самостоятелен обект на собственост за отделен собственик /собственици/. Меродавна за необходимото другарство на ответниците в случая е не възможността за еднакво решение, а наложителността на такова решение по отношение на всеки един от тях. Ето защо, след като ищците/сега частни жалбоподатели/ са предявили претенцията си спрямо тримата титуляри на правото на собственост върху * идеални части от процесния имот съгласно констативния нотариален акт, както и срещу общината, легитимираща се като собственик на * идеална част с акт за частна общинска собственост, тъждеството на спорното правоотношение прави всички факти спрямо необходимите другари общи, т.е. еднакви. Неизпълнението на задължението на ищците в шестмесечния срок от спиране на делото да посочат наследниците на починалия ответник-необходим другар, има за последица заличаване на процесуалното правоотношение в неговата цялост, т.е. и спрямо останалите ответници, отпадане висящността на процеса и обезсилване на всички процесуални действия по прекратеното дело. Завареното от прекратяването на делото невлязло в сила решение, също подлежи на обезсилване. Градският съд е прекратил единствено въззивното производство, но не е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение, а това съставлява основание за отмяна на определението и постановяване от Върховния касационен съд на друго определение, с което да бъде обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по предявения иск. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.