Решение № 13804 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 257/2017 г.

Решение № 13804 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 257/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. против решение № 2231/23.11.2016 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 2910/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 16000914000255-091-001/06.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 654/12.08.2015 г. при обжалването по административен ред относно установените за 2011 г. задължения данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ.

Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно формирането на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на годишна база, включително доход, получен в края на годината. В тази връзка счита, че съдът правилно е приложил чл. 17 ЗДДФЛ, изискващ формиране на годишна облагаема данъчна основа, но неправилно е намалил размера на недостига с получена през м. 12.2011 г. сума в размер на 52 440 лева. Направените изчисления водят до неправилно изменение на данъчната основа и размера на дължимия данък и осигурителни вноски.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на ревизионния акт.

Ответникът - В. А. И., действаща и като ЕТ "Гюкчен - В. А." не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на В. А. И., упражняваща и стопанска дейност като ЕТ "Гюкчен - В. А." са установени следните задължения:

• данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 5 579.31 лева и лихви от 1 668.63 лева;

• осигурителни вноски за ДОО в размер на 2 426.88 лева и лихви от 889.65 лева;

• здравноосигурителни вноски в размер на 1 516.80 лева и лихви от 453.64 лева;

• вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 948 лева и лихви от 347,52 лева.

С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, в частта на определения данък и задължителни осигурителни вноски както следва:

• за разликата от 1 122.96 лева до пълния размер на определения ДДФЛ в размер на 5 549.31 и сътоветните лихви;

• за разликата от 1 292.06 лева до пълния размер на установените вноски за ДОО в размер на 2 426.88 лева и съответните лихви;

• за разликата от 807.54 лева до пълния размер на установените вноски за ЗО в размер на 1 516.80 лева и съответните лихви;

• за разликата от 504.71 лева до пълния размер на установените вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 948 лева и съответните лихви.

В останалата част, в която жалбата е отхвърлена, решението е влязло в сила като необжалвано от ревизираното лице, за което е неблагоприятно.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

За да отмени ревизионния акт частично и да намали установените задължения по размер, съдът е приел, че данъчната основа е формирана в нарушение на чл. 17 ЗДДФЛ в хронологичен порядък, а не на годишна база. Съдът се е мотивирал с нормата на чл. 12 от ЗДДФЛ, според която облагаеми са доходите от всички източници, получени през данъчната година, с изключение на доходите определени като необлагаеми. На основание чл. 15 ЗДДФЛ е посочил, че данъчната година е календарната, а в чл. 17 ЗДДФЛ е предвидено формирането на обща годишна данъчна основа.

С тези мотиви съдът е приел, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е в размер на 13 730.16 лева, а общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, която включва и доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 1 404 лева е 15 134.24 лева. Доходът върху който са внесени авансово осигурителни вноски е в размер на 5040 лева, поради което осигурителният доход, върху който следва да се довнасят осигурителни вноски е в размер на 10 094.24 лева. По този начин е определил, че дължимите на основание чл. 6, ал. 8 КСО вноски върху окончателния размер на осигурителни доход са ДОО - в размер на 1 292.06 лева, ЗО - в размер на 807.54 лева и ДЗПО - УПФ - в размер на 504.71 лева и съответните лихви.

След приспадане на ЗОВ е определил данъчна основа в размер на 11 229.61 лева и дължим данък за довнасяне в размер на 1 122.96 лева и съответните лихви.

Решението е правилно постановено.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък върху доходите на физическите лица.

По делото не е спорен размера на отделните приходи и разходи на В. А. И. през 2011 г., установени в хода на ревизията. Спорно е дали сумата от 52 440 лева, върната от ЕТ през декември 2011 г. следва да участва при формирането на данъчната основа за този период.

Нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК предвижда, че обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред е несъотвествие на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице с получените и декларирани доходи за съответния ревизиран период. В случая правилно и в съответствие с доказателства по делото, съдът е приел, че посоченото основание за прилагане на особения ред за 2011 г., е доказано. Това е така, защото при сравнение годишният размер на разходите на парични средства превишава годишния размер на разполагаемите парични средства (декларираните/получени приходи и доходи) за ревизирания период. Законосъобразни са и изводите на съда по формирането на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК като годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 ЗДДФЛ. Нормата от материалния закон изисква данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица да се определя като годишна. Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ се дължи върху данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Това се отнася и за данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В разглеждания случай при установени годишни приходи от 96 866.50 лева и годишни разходи от 110 596.16 лева, разликата е превишение на разходите на парични средства над приходите в размер на 13 729.66 лева, а не 60 580.99 лева, както е посочено в ревизионния акт. Наред с това от констатациите в ревизионния доклад е видно, че направените от лицето през 2011 г. вноски в търговското предприятие на едноличния му търговец в размер на 58 440 лева са върнати изцяло до края на година, което е още един аргумент, че този вид разходи и приходи са изцяло компенсирани в рамките на данъчната година и не формират недостиг на парични средства.

Първоистанционният съд е установил недостиг на парични средства в размер на 13 730.16 лева, като от установеният в ревизионния акт недостиг от 60 580.99 лева е намалил със сумата от 46 850.83 лева - налични парични средства към 31.12.2011 г. по ревизионния доклад. Доколкото решението се обжалва само в отменителната част, касационната инстанция не дължи произнасяне по законосъобразността на разликата от 0.50 лева в данъчната основа.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения при формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. При определяне размера на задълженията, съдът е следвал използваният органите по приходите подход и е взел предвид декларираната от лицето данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ и е приспаднал определените задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 6, ал. 8 КСО. В тази връзка отново следва да се посочи, че предмет на обжалване в настоящото касационно производство е решението, в частта, в която е отменен ревизионния акт. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против задълженията за осигурителни вноски за ДОО в размер от 1 292.06 лева, за ЗО в размер от 807.54 лева, ДЗПО - УПФ - 504.71 лева и съответните лихви не е обжалвано от В. А. И. и е влязло в сила. Поради това в настоящото производство законосъобразността на така установените вноски и приложението на чл. 124а ДОПК не подлежи на обсъждане.

По изложените съображения, решението в обжалваната част следва да се остави в сила.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът по касация, но предвид липсата на искане по чл. 161, ал. 1 ДОПК, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,