Определение № 687 от 10.12.2009 г. на ВКС по д. № 699/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. „Български художник” срещу въззивното определение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №3162/08 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответникът по частна жалба Д. Ш. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, я намира за основателна: С обжалваното определение е спряно въззивното производство по заведения от касатора срещу ответника иск за парично вземане с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, на осн. чл.182, ал.1,б.”г” от ГПК, отм., до приключване на гр.д. №3996/08 г. на СГС. Последното е заведено срещу касатора от физически лица, между които не е ответникът по настоящото дело, по искове с пр. осн. чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД – за признаване нищожност на договорите, с които Ж. е придобила терена, върху който е построен и процесният по настоящото дело апартамент, ползван от отв. Шкипов. Прието е, че от изхода на гр.д. №3996/08 г. по исковете, насочени срещу легитимацията на Ж. като собственик на терена, застроен и с ползваният от ответника Ш обект, зависи решаването на спора по настоящото дело. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: Материално правната легитимация на ищеца по настоящото дело е оспорена от ответника с възражение за нищожност на договорите, с които Ж. е придобила терена, върху който е построен жилищният блок с процесния апартамент. Ответникът Ш. не е страна по счетения от СГС за преюдициален спор – или решаването му, при субективните предели на СПН не би имало обвързващо установително действие между страните по настоящото дело, а с това – и значение за решаване на спора по него. Обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.