Определение № 2523 от 14.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат В. П.- особен представител на ответника С. У. срещу определение №628 от 01.10..2024г., постановено по в.гр.д. №55/2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция над 2 000 лева. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона, като претендира да бъде отменено и вместо него да бъде уважено искането му за определяне и изплащане на по-високо възнаграждение. Ответникът по жалбата „Обединена българска банка“ АД не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С няколко определения, постановени по в.гр.д. №55/2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново въззивният съд определя възнаграждение на особения представител на ответника за въззивното производство в размер от общо 2 000 лева. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК за изменение на определеното възнаграждение на особения представител е допустима, но е неоснователна. Излага мотиви, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и преди всичко предвид обема на извършените от особения представител процесуални действия дължимото възнаграждение по реда на чл.47, ал.6 ГПК следва да бъде в размер на 2 000 лева. Решаващият състав приема, че особеният представител е депозирал отговор на въззивната жалба, но не е поддържал различни доводи и възражения от наведените в първоинстанционното производство, не е направил доказателствени искания /СИЕ е допусната служебно от съда/, не се е явявал в открито съдебно заседание. Допълнително излага и доводи, че нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на общностното право, като цитира конкретни решения на СЕС. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, тъй като искането на особения представител на ответника за определяне и изплащане на възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство над сумата 2 000 лева е неоснователно. В настоящия случай предмет на спора са искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от банката-кредитор срещу ответника в качеството му на кредитополучател, като от страна на ответника са оспорени сключването на валиден договор за студентски кредит и основанието за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като е направено и възражение за неравноправни клаузи. Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни- от ищеца „ОББ“ АД в отхвърлителната част от ответницата, чрез особения представител- в осъдителната част, като нито в жалбите, нито в отговорите на жалбите са въведени доводи и възражения, различни от тези в първоинстанционното производство. Не са поискани нови доказателства, като въззивният съд е назначил служебно експертиза за изясняване на спора от фактическа страна. Особеният представител не се е явявал в открито съдебно заседание, а голяма част от изложените писмени становища са относими към определянето на собственото му възнаграждение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението на особения представител в размер на 2 000 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия във въззивното производство. Воден от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивното определение относно размера на възнаграждението на особения представител на ответницата за въззивното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение