Определение № 188 от 07.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 184/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. М. против определение № 206 от 30.11.2009 год. по гр. д. № 1620/2009 год. на тричленен състав на Върховния касационен съд, четвърто г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на М. Р. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 22.04.2009 год. по гр. д. № 6299/2007 год. на ВКС, второ г. о. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съдът оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като приел на първо място, че същата не е мотивирана на посоченото отменително основание - абсолютна процесуална предпоставка, за разглеждането на молбата по същество. Прието е още, че узнаването на смъртта на ищцата по уважения срещу жалбоподателката иск по чл. 42, б. „б” ЗН, отмяна на чието решение е поискано с молбата, не представлява „откриване на ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията, че починалото лице, вследствие нарушаване на процесуални правила, било лишено от възможност да участва в делото лично или чрез повереник е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е посочил, че и на това основание молбата е недопустима, защото правото да се иска отмяна по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК принадлежи само на лицето, чийто права са нарушени и не съставлява такова основание позоваването на накърнени чужди процесуални права - в случая на другата страна в производството, чийто иск е бил уважен по отношение на молителката - настояща жалбоподателката с решението, чиято отмяна се иска. Определението е правилно. Липсата на мотивирано искане за отмяна на посочено основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, в случая по т. 1-ва, винаги има за последица недопустимост на молбата. Съдът не разполага с основание, за да разгледа молбата по същество. Не представлява основание за отмяна узнаването на смъртта на страна в процеса по смисъла на т. 1, която визира откриването на нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новоткрити - да са съществували, но да не са били известни на страната по време водене на делото до приключване на устните състезания. Правилни са разсъжденията на съда за недопустимост на молбата и по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед твърдения за нарушени права на другата страна по делото - починалата ищца. Целта на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е защита срещу допуснато нарушение на основния принцип на участие на страните в процеса. Затова правото принадлежи на надлежно конституираните страни - т. 11 на Постановление № 2/29.09.1977 год. на Пленума на ВС. Когато в течение на производството, след като е била призована, но преди заседанието, в което е приключило съдебното дирене, страната почине и не са конституирани наследниците, това не е основание за отмяна по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Както правилно е посочил съдът, правото на отмяна принадлежи само на лицето, по отношение на което, поради нарушаване на съдопроизводствени правила, е било ограничено правото му на участие в процеса и възможността да организира защита си. Не съставлява основание за отмяна по т. 5-та позоваването на накърнени чужди права, каквито са били твърденията на молителката - сега жалбоподателка. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.