Определение № 265 от 22.05.2024 г. на ВКС по н. д. № 467/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по в. ч. н. д. № 182/2024 год. на Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: В. н. ч. д. № 182/2024 год. е образувано в Окръжен съд – Ловеч по частна жалба на Г. В. В. против определение № 168/22. 04. 2024 год. за прекратяване на наказателното производство по н. ч. х. д. № 861/2023 год. по описа на Районен съд – Ловеч. Въззивната инстанция е сезирана за втори път с частна жалба срещу акт на първостепенния съд, с който е преградено развитието на производството, като още при първото разглеждане на делото съдиите от местно компетентния окръжен съд са се отвели и с определение № 590/28. 12. 2023 год. по к. ч. н. д. № 1130/2023 год. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение е определил друг равен по степен съд, който да се произнесе по частната жалба на В.. С определение № 39/17. 01. 2024 год., постановено по в. н. ч. д. № 5/2024 год., Великотърновският окръжен съд, на който делото е било възложено по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, е отменил предходното определение за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на Ловешкия районен съд, който отново е постановил съдебен акт по реда на чл. 24 от НПК. Именно този акт е бил атакуван пред Окръжен съд – Ловеч, като съдиите, работещи в съда (с изключение на двама), повторно са депозирали отводи по съображения, че тъжителят В. е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съда. Така описаното процесуално развитие на делото налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд. От една страна единствените двама магистрати, приели, че по отношение на тях не са налице основанията на чл. 29 от НПК, не могат сформират съдебен състав. От друга страна и това е много по-съществено в случая, въпросът за промяната на подсъдността вече е бил решен при предходното произнасяне на касационната инстанция и понастоящем не са настъпили нови обстоятелства, които да са изисквали съдиите от Окръжен съд – Ловеч повторно да депозират отводи. Ето защо в. н. ч. д. № 182/2024 год. следва да бъде изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за произнасяне по частната жалба на Г. В. срещу определението за прекратяване на първоинстанционното наказателно производство. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение