Определение № 5356 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. С. от гр. Русе против Определение № 426/24.02.2026 год., постановено по КАНД № 782/2025 год. по описа на Административен съд – Добрич. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със закона. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че съдът следва да следи и служебно за основанията за възобновяване, но в случая не е съобразено основанието по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗАНН. Заявено е, че Решение № 846/2024 год., постановено по КАНД № 234/2024 год. по описа на Административен съд – Разград не е само решение – акт на въззивна инстанция, а практика на която всички предходни решения на същото основание се установява, че са постановени при неспазване на императивната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Развити са и обстоятелствени доводи по отношение на искането за възобновяване, обосновано с разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН, като са оспорени мотивите на съда, че искането на това правно основание е недопустимо. Твърди се неправилност на извода на съда, че съдебните решения, на които искателя обосновава предпоставките на чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН не съставляват актове по смисъла на посочената разпоредба, като според оспорващия, тези съдебни решения следва да се приемат като съдебни решения по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и като нови доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. В частната жалба са развити и обстоятелствени доводи по отношение на множество съдебни актове, в т.ч. на Районен съд – Русе, Административен съд – Русе, Административен съд – Силистра, Районен съд – Шумен и др. В заключение е заявено и твърдение, че оспореното определение е с мотиви, които не кореспондират със закона и не е следвало да се съобразява с определение на Административен съд – Силистра, а да се съобрази с фактите. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение, като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане. След анализ на заявените от искателя твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема за установено следното: Против С. Н. С. от гр. Русе е съставено Наказателно постановление (НП) № 38-0006371/17.10.2023 год. от началник отдел „Контрол“ в РДАА – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което: за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева; за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 год. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 200,00 лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 35а, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева. Така съставеното НП е оспорено от С. С. пред Районен съд – Русе, който с Решение № 395/30.07.2024 год., постановено по АНД № 51/2024 год. е изменил НП, в частта с която на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е намалил размера на наказанието от 300,00 лева на 100,00 лева. Със съдебният акт, НП е отменено в останалите му части. След проведено касационно оспорване, с Решение № 3499/02.12.2024 год., постановено по КАНД № 812/2024 год., състав на Административен съд – Русе е оставил в сила Решение № 395/30.07.2024 год. по АНД № 51/2024 год. на Районен съд – Русе. От страна на С. Н. С. е депозирано Искане с правно основание чл. 70 от ЗАНН за възобновяване на производството по АДН № 51/2024 год. на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. на Административен съд – Русе, като искането е мотивирано с Решение № 846/21.11.2024 год. по КАНД № 234/2024 год. на Административен съд – Разград. С допълнителна молба от 02.04.2025 год., С. и поискал от съда да съобрази и приложено към молбата Решение № 258/24.03.2025 год. по КАНД № 12/2025 год. на Административен съд – Разград. Във връзка с направени отводи от съдиите в Административен съд – Русе и след определяне от ВАС на друг равен по степен съседен съд по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, с Определение № 672/23.05.2025 год., постановено по КАНД № 40/2025 год., състав на Административен съд – Силистра е оставил без разглеждане искането на С. Н. С. за възобновяване на производството по АНД № 51/2024 год. на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. на Административен съд – Русе. В мотивите на определението е прието, че съдебния акт, обосноваващ искането за възобновяване не е от категорията актове по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН, което прави искането недопустимо. Така постановения съдебен акт е оспорен пред ВАС, който с Определение № 9608/13.10.2025 год., постановено по адм. дело № 9042/2025 год. е оставил в сила Определение № 672/23.05.2025 год. по КАНД № 40/2025 год. на Административен съд – Силистра. В мотивите на касационната инстанция изрично е посочено, че сочените от С. влезли в сила решения – Решение № 846/21.11.2024 год. по КАНД № 234/2024 год. на Административен съд – Разград и Решение № 258/24.03.2025 год. по КАНД № 12/2025 год. на Административен съд – Разград, посочената хипотеза на чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАНН няма как да бъде изпълнена, доколкото с тях не е отменен административен акт. На 09.06.2025 год. във ВАС е постъпило ново искане от С. Н. С. за възобновяване на АНД № 51/2024 год. по описа на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. по описа на Административен съд – Русе. При формиране на това искане, отново е направено позоваване на Решение № 846/21.11.2024 год. по КАНД № 234/2024 год. по описа на Административен съд – Разград и Решение № 258/24.03.2025 год. по КАНД № 12/2025 год. по описа на Административен съд – Разград. Твърди се, че тези съдебни актове, които установяват, че не се изисква категория Д и ДЕ се явяват основание за възобновяване на производството. В допълнителна молба от 19.11.2025 год., искателят категорично и недвусмислено е заявил, че: „… не искам възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, а ИСКАМ по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН…“. Така заявеното от искателя е потвърдено и в депозираното на 19.11.2025 год. „Допълнение към искова молба“, в което е уточнил, че: „Установявал съм като обстоятелства решения на съдилища като нови, но не по хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, а съм имал в предвид по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН и следва възобновяване по закон, защото хипотезата на тази разпоредба е изпълнена и е налице съставомерност“. С оглед направени отводи на съдиите от Административен съд – Русе и Административен съд - Силистра и след определяне от ВАС на друг равен по степен съседен съд по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, с Определение № 426/24.02.2026 год., постановено по КАНД № 782/2025 год., състав на Административен съд – Добрич е оставил без разглеждане искането на С. Н. С. за възобновяване на АНД № 51/2024 год. по описа на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. по описа на Административен съд – Русе и е прекратил производството по делото. В мотивите на този съдебен акт е прието, че искането за възобновяване е основано на чл. 70, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАНН. При постановяване на решаващия си извод, съдът е приел, че съдебните актове, на които искателя основава искането си, не са от категорията актове по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН, поради което искането на това правно основание се явява недопустимо. Развити са и доводи, че сочените от искателя съдебни решения не съставляват и нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно, но по мотиви различни от изложените. На първо място следва да се отбележи, че неправилно съдебния състав на Административен съд – Добрич е приел, че искането за възобновяване е с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, искателят категорично и недвусмислено е заявил, че не желае искането за възобновяване да се разглежда по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, а само по чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН. Този извод не се променя и от изявлението на Н. С. С. (баща на искателя и негов процесуален представител) на проведеното на 03.02.2026 год. съдебно заседание по делото, на което отново е заявено, че искането е с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 8, като т. 3 се заявява само като основание по други дела и други съдебни актове. Във връзка с горното следва да се посочи, че заявените от искателя твърдения, относно задължението на съда да следи служебно за наличието на основанията за възобновяване са неправилни и не кореспондират с нормативната регламентация. Съдът е обвързан от основанията, заявени в искането за възобновяване, и няма право служебно да изследва или да се произнася по други основания. В извънредното производство по Глава трета, Раздел VІІІ от ЗАНН, съдът не извършва цялостна служебна проверка на влязлото в сила решение или наказателно постановление. Съдът проверява единствено дали е налице конкретното обстоятелство по чл. 70, ал. 2 от ЗАНН, което изрично е посочено и аргументирано от лицето, подало искането. Съдът следи служебно само за редовността и допустимостта на самото искане (спазен ли е законовият срок, подадено ли е от надлежна страна и съдържа ли нужните реквизити), но не и за наличието на основания, различни от заявените. Независимо от горното, така констатирания пропуск не обосновава незаконосъобразност на оспореното определение, доколкото крайния решаващ извод на съда за недопустимост на искането за възобновяване е правилен. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционният съд за недопустимост на искането за възобновяване на производствата по АНД № 51/2024 год. по описа на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. по описа на Административен съд – Русе, но по мотиви различни от изложените. Аргументите в подкрепа на този извод са следните: Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка показва, че при първоначалното искане за възобновяване на съдебните производства, направено от С. С., същото е заявено с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН и е обосновано с Решение № 846/21.11.2024 год. по КАНД № 234/2024 год. по описа на Административен съд – Разград и Решение № 258/24.03.2025 год. по КАНД № 12/2025 год. по описа на Административен съд – Разград. Иницииралото настоящото производство искане за възобновяване е отново с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН и е мотивирано отново с двете съдебни решения на Административен съд – Разград. При тези фактически установявания следва да се има предвид, че повторно искане за възобновяване на дело по ЗАНН, основано на абсолютно същите фактически и правни основания, по които вече има влязло в сила съдебно решение за оставянето му без разглеждане, е процесуално недопустимо. Влязлото в сила съдебно решение, с което предходното искане за възобновяване е оставено без разглеждане като недопустимо, формира стабилитет. В този смисъл, правният спор по тези конкретни основания вече е разрешен и не може да бъде пререшаван. За да бъде прието като допустимо ново искане за възобновяване, то задължително трябва да се позовава на различни (нови) фактически и правни основания, каквито в случая от страна на С. не са заявени. Съпоставката на двете искания за възобновяване показва, че искателя заявява едни и същи правни основания (чл. 70, ал. 2, т. 8 от ЗАНН), както едни и същи фактически обстоятелства (съдебните решения на Административен съд – Разград, които счита, че покриват хипотезата на посочената правна норма). Идентични са и обективираните в двете искания пространни съждения, които касаят законосъобразността на съдебните решения по АНД № 51/2024 год. на Районен съд – Русе и КАНД № 812/2024 год. на Административен съд – Русе, които са ирелевантни за производството по възобновяване. По изложените съображения и доколкото Административен съд – Добрич е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на искането за възобновяване, оспореното определение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,