Определение № 11806 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ДИ РУСТИК“ ЕООД, ЕИК 203110596 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица], [вход]), подадена чрез адв. Младенов, против Решение №1640/13.03.2024 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №315/2023 г. С оспореното решение АССГ отхвърля жалбата на ДИ РУСТИК“ ЕООД против Ревизионен акт (РА) №Р-22221721004756-091-001/16.05.2022 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение №1813/21.11.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София, в която част са определени задължения по ЗДДС, като е отказан данъчен кредит в общ размер 65 146.90 лв. по фактури, издадени от „ПРАЙМ МУВЪР“ ЕООД и „ЕУРОТРИНИСТОР“ ЕООД, за данъчните периоди м. април, м. юни - м. август, м. октомври и декември 2020 г. и м. март 2021 г., както и е определено въз основа на това по ЗКПО данък от 20 906.79 лв. ведно със съответните лихви – 1 969 лв. С РА са установени: 1) задължения по ЗДДС в общ размер 78 625.69 лв. и лихви – 10 952.47 лв. и 2) задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 22 150.47 лв. и лихви – 3 169 лв., в т. ч. лихви в размер на 1 199.91 лв. по чл. 89 ЗКПО за периода от 16 април до 31 декември 2020 г. върху недекларирани и невнесени авансови вноски в размер на 16 612.87 лв. Общият размер на установените с РА задължения е 114 897.63 лв. С жалбата против РА по административен ред „ДИ РУСТИК“ ЕООД обжалва акта изцяло, като изрично посочва размера на задълженията, установени с него - 114 897.63 лв. Допълнителните задължения за корпоративен данък за 2020 г., установени с РА, са в размер на 22 150.50 лв. и лихва – 1 969.09 лв. в резултат на преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи в общ размер 209 067.90 лв. по фактури, издадени от „ПРАЙМ МУВЪР“ ЕООД и „ЕУРОТРИНИСТОР“ ЕООД. Допълнителните задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактурите от „ПРАЙМ МУВЪР“ ЕООД и „ЕУРОТРИНИСТОР“ ЕООД са установени за данъчните периоди м. април, м. юни - м. август, м. октомври и декември 2020 г. и м. март 2021 г. За данъчните периоди м. ноември 2020 г., м. януари 2021 и м. февруари 2021 г. са установени задължения за ДДС и лихви в разпоредителната част на акта в резултат на деклариран и невнесен ДДС. За данъчните периоди м. май и м. септември 2020 г. няма установени задължения. С решението си решаващият орган е приел за допустима жалбата, касаеща данъчните периоди м. ноември 2020 г., м. януари 2021 и м. февруари 2021 г., и е потвърдил изрично акта в тази част. Прекратил е производството по жалбата само в частта й за данъчните периоди м. май и м. септември 2020 г. Потвърдил е РА и в оспорената му част относно установените задължения по ЗКПО и съответната лихва. С жалбата си до АССГ „ДИ РУСТИК“ ЕООД отново обжалва РА изцяло – за корпоративен данък в размер на 22 150.50 лв. и лихва – 1 969.09 лв. и лихвите за авансовите вноски – 1 199.91 лв., както и за дължим ДДС в размер на 78 625.69 лв. и лихви - 10 952.47 лв. В мотивите на решението си АССГ приема, че дружеството обжалва РА в частта му на установените с него задължения за корпоративен данък в размер на 20 906.79 лв. ведно със съответните лихви – 1 969 лв. в резултат на непризнатите разходи по фактурите, издадени от „ПРАЙМ МУВЪР“ ЕООД и „ЕУРОТРИНИСТОР“ ЕООД, както и в частта му на установените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по тези фактури в общ размер 65 146.90 лв. за данъчните периоди м. април, м. юни - м. август, м. октомври и декември 2020 г. и м. март 2021 г. С диспозитива на решението си отхвърля жалбата в тази част. Съдът не се е произнесъл по допустимостта на жалбата и по законосъобразността на РА в частите му, установяващи: лихви за авансовите вноски – 1 199.91 лв. и задълженията за ДДС и лихви данъчните периоди м. ноември 2020 г., м. януари 2021 и м. февруари 2021 г. Макар в решението на решаващия орган да не са изложени мотиви във връзка с тези части от жалбата на дружеството, то съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК РА може да се обжалва пред съда в частта му, в която не е отменен от решаващия орган, и на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК не може да се обжалва в частта, в която не е обжалван по административен ред. Основателен е и доводът в касационната жалба, че АССГ не установил какъв е размерът на дължимия ДДС и лихвите във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ПРАЙМ МУВЪР“ ЕООД и „ЕУРОТРИНИСТОР“ ЕООД, и какъв е размерът на ДДС и лихвите за данъчните периоди м. ноември 2020 г., м. януари 2021 и м. февруари 2021 г. Неправилно е посочен в мотивите на решението и в неговия диспозитив обжалваният от дружеството размер на корпоративния данък за 2020 г., в резултат на което липсва произнасяне по жалбата му за разликата над 20 906.79 лв. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че за да осъществи касационната проверка на първоинстанционното решение по жалбата на „ДИ РУСТИК“ ЕООД, делото следва да се върне на АССГ за постановяване служебно на решение по чл. 176 АПК за допълване на постановеното от него Решение №1640/13.03.2024 г. по адм. д. №315/2023 г. След приключване на производството по чл.176 АПК, касационната жалба на „ДИ РУСТИК“ ЕООД следва да се изпрати повторно на касационната инстанция. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение