Определение № 450 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение30.01.2026 г.докладчик Борис Д. Илиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.202 5г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.202 5г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София, с което е било оставено без уважение искането й от 09.06.2025г. за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 24.04.2025г. за приподписване от адвокат на частна касационна жалба вх. №10767/22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска обезсилването му, а при условията на евентуалност- отмяната му и уважаване на искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК акт на съда. Разгледана по същество, частнага жалба е неоснователна. С обжалваното определение, за да остави без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване на пропуснатия от нея срок за изпълнение на разпореждането на съда от 24.04.2025г. за приподписване на частната й касационна жалба от 22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване, Апелативен съд- София е изложил съображения, че твърдените в молбата й обстоятелства /обаждане от районен прокурор и подготовка на материали за представяне в прокуратурата, поради което забравила дали е подала подготвената молба за правна помощ/ не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които тя не е могла да преодолее. Пропускът й се дължи изцяло на субективни причини (забравяне или неправилно възприемане на случки от обективната действителност), които тя, при добра организация и положени съответни усилия, е могла да избегне, като включително, ако се е нуждаела от повече време, предвид другите й ангажименти, е могла да поиска продължаване срока за изпълнение. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По приложението на посочената разпоредба е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното определение, съгласно която „особени непредвидени обстоятелства” са такива, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК. В случая правилно и в съответствие с така формираната практика Апелативен съд- София е приел, че изложените от жалбоподателката твърдения, че в срока за изпълнение на указанията на съда се е занимавала със събиране на данни за разкриване на извършителя на убийството на брат й, които да представи в прокуратурата, поради което забравила да подаде подготвена от нея молба за предоставяне на правна помощ, не сочат на наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за изпълнение на указанията на съда. С оглед на така изложените твърдения пропускането на срока се дължи изцяло на поведението на жалбоподателката, която не е положила дължимата грижа за водене на процеса, а е дала приоритет на други свои дейности. Доводите в частната жалба, че срокът за изпълнение на указанията, чието възстановяване иска, в действителност не бил започнал да тече, тъй като съобщението за това не било изпратено на назначения й по реда на Закона за правната помощ адвокат, са неотносими към предмета на настоящото производство, което е за възстановяване на пропуснат срок, т.е. на такъв, който е започнал да тече и е изтекъл. Същите е следвало да бъдат релевирани в производството по обжалване на разпореждането на съда от 27.05.2025 г. за връщане на частната й касационна жалба вх. № 10767/22.04.2025 г., което е било потвърдено с определение № 4483/06.10.2025г. на ВКС по ч.гр.д. № 2945/2025г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,

Цитирани разпоредби

3