Определение № 435 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 261/2025 г.

намира следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на подадената от К. Т. на 29.10.24 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №4342/22 г. от 20.04.23 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5, пр.1 ГПК. С влязлото в сила решение са уважени предявените от К. К. срещу молителката искове по чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД за сумите 14 150,76 лв., представляваща левова равностойност на невърната част от главниците по договор за заем от посочените дати, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и 13 548 лв., представляваща договорена възнаградителна лихва за посочените в диспозитива на решението периоди от възникване на дълга до завеждане на иска. В молбата подробно се излагат обстоятелства за нарушаването на съответните процесуални правила, поради което молителката е била лишена от възможността да участва в делото. Сочи, че за влязлото в сила осъдително решение по гр.д. №4342/22 г. на СГС е узнала на 29.07.24 г., когато получила покана за доброволно изпълнение, ведно с приложен изпълнителен лист, издаден въз основа на решението. Ответникът по молбата К. К. я оспорва като неоснователна. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.305, ал.1,т.5 ГПК, считано от сочената в молбата дата на узнаване от молителката на влязлото в сила решение, удостоверена и в приложеното към молбата удостоверение, издадено от ЧСИ Г. Костов/ л.11/. Затова на осн. чл.307, ал.2 ГПК молбата следва да се разгледа в о.с.з. и ВКС на РБ, трето г.о.