Определение № 401 от 12.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 728/2024 г.

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК. С разпореждане № 2339 от 08.08.2024 г. на съдия - докладчик при СГС производството по НЧД № 4803/2024 г. по описа на същия съд е било прекратено и делото е изпратено на ВКС за определянето на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено от Окръжен съд – Източен Брабант, Кралство Нидерландия в ОС Габрово било образувано НЧД № 226 по описа за 2024 г. В изпратеното Удостоверение отбелязаният адрес на лицето, по отношение на което е постъпило искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция в размер на 150 евро - П. В., за извършеното от същия нарушение на чл.4:18 от Общинската наредба за осигуряване на обществения ред на [населено място], е [населено място], [улица], [община]. Изяснено е по делото, че постоянният адрес по смисъла на чл.93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация ( ЗГР) на В. е именно посоченото в Удостоверението населено място на територията на общ. /община/, обл./област/, където същият е вписан в регистрите на населението от 14.02.2019 г. При предприетите действия по призоваване на В., същият не бил установен на адреса, а по данни от кмета на селото имотът е обитаван от други хора. Извършените служебни проверки в масивите на НАП и Агенцията по вписванията не установили засегнатото лице да има трудови договори на територията на страната, както и промяна в имотното му състояние. Същевременно е изяснено, че В. е влязъл в РБ на 9.02.2024 г. през ГКПП Аерогара /населено място/ и е напуснал страната отново през Аерогара /населено място/ на 1.03.2024 г. Посочените обстоятелства мотивирали съдията докладчик да приеме, че по общите правила, по чл.31 ал.1 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на решения за конфискация и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), за определяне на подсъдността, делото не е от компетентността на ОС Габрово. Приел е, че е налице хипотезата на чл.15, ал.5 от същия закон, съгласно която, при липса на установено местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. По тези съображения, с протоколно определение № 181 от 01.08.2024 г. прекратил производството по НЧД № 226/24г. и изпратил делото на СГС по компетентност. В тази връзка било образувано НЧД № 4803 /24 г. по описа Софийски Градски съд. С посоченото по - горе разпореждане, съдията докладчик, с изложени мотиви свързани с неприложимост на визираното в чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС изключение, възлагащо изрична компетентност на СГС, прекратил съдебното производство по делото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Изложил е съображения, че ненамирането на лицето на декларирания и регистриран от същото постоянен адрес, на който е и била издадена актуалната му лична карта от 5.02.2024г., не обуславя извод, че местоживеенето на лицето на територията на страната е неизвестно. С тези доводи приел, че визираните в чл.15, ал.5 от посочения закон предпоставки не са налице, поради което и делото следва да бъде разгледано по общите правила за определяне на компетентния съд по чл.31 от закона, а именно ОС Габрово и повдигнал спор за подсъдност. ВКС намира, че съдът, който следва да разгледа и реши делото е Окръжен съд Габрово, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Компетентността принадлежи на СГС, съгласно чл.15, ал.5 от посочения закон, само в случаите, когато не бъдат установени местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, съдържанието на които понятия е изяснено, както е отбелязал и ОС Габрово - в ЗГР (чл.93 - чл.96) и в КМЧП (чл.48, ал.7). Именно постоянният адрес е адресът, на който лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението и съставлява адресът му „за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление“ (чл.93, ал.5, ЗГР). Извършената във връзка с призоваването на В. проверка от ОС Габрово не е установила промяна в имотното състояние на засегнатото лице. При тези данни, не може да се приеме, че В. няма установено местоживеене по смисъла на ЗГР на територията на РБ. Същият има регистриран постоянен адрес, на който е издаден и актуалния му документ за самоличност. Посочените обстоятелства определят като местнокомпетентен да разгледа делото окръжният съд в района на който е неговото - на засегнатото лице - местоживеене, а именно Окръжен съд Габрово. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд,