Определение № 363 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2012 г.

Производството е по чл.247 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 7081/11.07.2012 г.подадена от Р. Г. С.,чрез процесуалния й представител адв.Р. А. и по молба вх.№7231/16.07.2012 г. подадена лично от Р. Г. С., с които се иска поправка на очевидни фактически грешки в решение № 320/04.07.2012 г. по гр.д.№ 71/2012 г.Твърди се ,че в резултат на погрешно изчисление съдът е включил сумата 50 000 лв. по ордер от 26.11.1993 г. в действителната придобивна стойност на апартамента, предмет на делото.Същевременно било прието, че този документ е изключен от доказателствата по делото, поради доказаната му неистинност. Намира,че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението.Моли да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки при сборуването на сумите, представляващи действителната придобивна стойност на апартамента, на сумите платени от Н. К., на притежаваните от страните идеални части от апартамента и дължимите по делото разноски.В първата молба моли съда да се произнесе по искането в закрито съдебно заседание. Насрещната страна Н. Б. К. в законовоустановения срок е дал отговор, с който заявява,че съдът правилно е направил своите изчисления.Моли молбата да бъде оставена без уважение.Не взема становище по искането за произнасяне в закрито съдебно заседание. Двете молби са подадени от надлежна страна.С оглед нейното изрично искане и по самостоятелна преценка,съдът намира,че не е необходимо призоваването на страните в открито съдебно заседание по реда на чл.247 ал.3 ГПК. След преценка на правните доводи направени лично от молителката и нейния процесуален представител, настоящият съдебен състав на ВКС, ІV г.о. счита,че не са налице основания за допускане на поправка на очевидни фактически грешки. Ордерът от 26.11.1993 г.е приложен към исковата молба. /л.8 и друго копие на л.72 от гр.д.№13 166/2007 г. на СРС/. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 10.03.2008 г. е открито производство по оспорване на платежните документи, установяващи плащания, твърдяни от ищеца. Назначена е съдебно-почеркова експертиза,според заключението на която подписът на С. Н. С. в РКО от 26.11.1993 г.не е положен от него. В постановеното решение от 06.08.2010 г. СРС не взема становище по истинността на този документ. В мотивите на въззивното решение от 11.07.2011 г. е прието,че подписът на С. С. не е положен от него и поради неистинност РКО е изключено от доказателствата по делото. Относно ордера от 26.11.1993 г. за сумата 50 000 лв.ВКС е приел от една страна, че е подписан от Н. К. на „броил сумата” и от С. С.. Поради посоченото в него основание „съгласно договор” и доколкото не са установени други отношения между двамата, освен такива свързани с изграждането на апартамента, е счел, че тази сума е платена за изграждането му и следва да се включи в действителната му придобивна стойност. Същевременно съдът е приел, че един от представените документи по делото- ордер от 26.11.1993 г. за сумата 50 000 лв. е изключен като доказателство, поради доказаната му по делото неистинност. Според изложеното в мотивите на ВКС, не може да се приеме,че е налице техническа грешка при извършване на аритметични изчисления по сборуването на сумите. Съдът е изразил две различни становища относно включването или не на посочения по-горе документ като доказателство по делото.Не може да се приеме,че е налице несъответствие между волята на съда и нейното конкретно изразяване.По искането на молителката би се стигнало до изменение, респективно до отмяна на част от формираната воля на съда.За да е налице очевидна фактическа грешка трябва да има несъответствие във външното изразяване, в изписването, но не и във формирането на волята на съда. Поради изложеното ВКС, състав на ІV г.о.