Определение № 7225 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. К. Т. от гр. София, чрез пълномощник, против определение № 16176 от 27.04.2026 г. по адм. д. № 4676/2026 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил искане на Т. Т. за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 746/ 03.04.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е подложил на задълбочена проверка относимите факти, не е съобразил липсата на причинено ПТП, на нанесени материални щети, на напускане на местопроизшествието. Твърди, че съдът не е изследвал дали описаното в заповедта деяние представлява нарушение на ЗДвП. Сочи, че няма никакви доказателства, вкл. и снимков материал, да е извършила вмененото й деяние. Навежда доводи, че съдът е подложил на преценка само доказването на значителни или труднопоправими вреди, без да прецени вероятната незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ бъде спряно. Ответникът не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на съдебната проверка във връзка с отправеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 166, ал. 2 АПК критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя пред АССГ, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността да се грижи за лицето, с което живее във фактическо съжителство, правилно е приет за неоснователен. Представените пред съда медицински документи не обосновават твърдяната нужда от специални ежедневни грижи за лицето, нито обстоятелството, че то се обслужва чрез ползване на чужда помощ. Жалбоподателят с твърденията си във връзка с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ защитава по същество собствения си интерес, засегнат от самата приложена принудителна мярка. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима е в тежест на оспорващия. Само твърдението на жалбоподателя, че търпи затруднения в ежедневието си, не е достатъчно да изпълни основанието на чл. 166, ал. 2 АПК. Наведените с частната жалба доводи във връзка с липсата на нанесена щета от описаното в акта деяние, липсата на ПТП, както и ненапускане на мястото на произшествието, са неотносими към предмета на искането по чл. 166, ал. 2 АПК. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б "з", подт. "гг" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок от 3 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Твърденията на частния жалбоподател, че съдът не е извършил преценка за вероятната основателност на направеното оспорване на заповедта са неоснователни. Действително, спирането на предварителното изпълнение е приспособено към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. Тъй като то привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя, във всички случаи се отчита както интензитетът на правното въздействие, така и защитимият обществен интерес във връзка с установеното с акта деяние на адресата. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което законосъобразно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд