Определение № 60349 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4398/2021 г.

С молба на К. Д. С., със съдебен адрес – [населено място], се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение №114/20.01.2021 г. по гр.д. №3562/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №260658/13.10.2020 г. по гр. дело №18957/2019 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от молителя отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „Електроразпределение Север“ АД за установяване, че не дължи сумата 6 102.17 лв. – начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите стойност на ел. енергия за обект в [населено място], за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 01.10.2019 г. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се прилагат писмени доказателства – писмени декларации с нотариални заверки на подписите. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е недопустима. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представените писмени доказателства са декларации с нотариална заверка на подписа, изходящи от лица, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели по делото. Те по съществото си са писмено изложени свидетелски показания, т.е. те не са писмени доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика - т.4 на ППВС № 2/1977 год. Затова следва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално недопустима, доколкото не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на факти от значение за изхода на спора. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото няма доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.