Определение № 10066 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Н. Й., чрез адв. В. Дафинов, срещу определение № 7618 от 19.06.2024 г., постановено по адм. д. № 1584/2024г. на Върховен административен съд (ВАС), Осмо отделение, с което е отменено определение от 05.06.2024 г., с което е даден ход по същество на делото, оставено е без разглеждане искането на М. Н. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 353 от 20.10.2023 г. по адм. дело № 409/2023 г. по описа на Административен съд – Враца и е прекратено производството по адм. дело № 1584/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Посочено е, че Й. има правен интерес от отмяна на влезлия в сила съдебен акт, постановен от Административен съд – Враца по адм. дело № 409/2023 г. Като аргумент за това е посочено, че от решението на административния съд се установява, че в преписката по ИД № 170241257/2017г. на старши публичен изпълнител И. Трайков се съдържа електронно съобщение от системата на НАП за връчване на имейл адрес на молителката Й. на отказ за присъединяване от 21.06.2021г. Излага, че при запознаване с мотивите на решението на първоинстанционния съд и на делото в цялост, е видно, че официален документ, удостоверяващ връчването на този отказ, не е на лице. С оглед на тези факти Й. е лишена от правото ѝ на достъп до правосъдие, тъй като същата е лишена от възможността да обжалва първоначално постановения отказ, а последвалият такъв е обявен от съда за недопустим. Частният жалбоподател намира, че с отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Враца, молителката ще има гарантирана от закона възможност да защити правата и законните си интереси. С оглед на това иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на решение по същество на спора. Ответникът – директорът на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и изложените доводи в частната жалба, както и мотивите на обжалваното определение, преценява следното: Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Частният жалбоподател е сезирал Върховния административен съд с искане за отмяна на решение № 353 от 20.10.2023 г. по адм. дело № 409/2023 г. по описа на Административен съд – Враца, с което по жалба на М. Н. Й. е отменено решение № ПИ-193 от 23.05.2023 г. на директора на ТД на НАП – София и потвърдения с него отказ за присъединяване, обективиран в писмо изх. № С230001-178-0006772 от 15.03.2023 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че искането за отмяна е недопустимо, тъй като право на искане за отмяна, съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Решението е благоприятно за М. Н. Й., тъй като е постигнат целения с жалбата ѝ резултат, а именно отмяна на решение № ПИ-193 от 23.05.2023 г. на директора на ТД на НАП – София и потвърдения с него отказ за присъединяване, обективиран в писмо изх. № С230001-178-0006772 от 15.03.2023 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Изложеното в частната жалба по отношение на отказа за присъединяване от 21.06.2021г. е ирелевантно за правния интерес на страната по искането за отмяна на влязло в сила решение. Това е така, тъй като наличието на този отказ не променя факта, че жалбата на Й. по адм. дело № 409/2023 г. по описа на Административен съд – Враца е удовлетворена и решението, чиято отмяна се иска, е благоприятно за страната. С оглед на изложеното определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд