Определение № 109 от 23.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 441/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 819/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е върната подадената от едноличния търговец частна касационна жалба вх. № 2785/12.08.2014 г. срещу постановеното по това дело определение № 774 от 03.04.2014 г., с което е отменено определение № 2946 от 19.07.2013 г. по т. д. № 226/2013 г. на Благоевградски окръжен съд и делото е върнато на същия съд като местно компетентен за разглеждането му. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Счита, че постановеното от въззивния съд определение № 774 от 03.04.2014 г. по ч. гр. д. № 819/2014 г. подлежи на касационен контрол, доколкото с него се разрешава по същество въпросът за подсъдността на спора. Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне частна касационна жалба вх. № 2785/12.08.2014 г. срещу определение № 774 от 03.04.2014 г. по ч. гр. д. № 819/2014 г., с което е отменено определение № 2946 от 19.07.2013 г. по т. д. № 226/2013 г. на Благоевградски окръжен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на разглеждането му, въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение по чл. 121 ГПК по определяне на подсъдността не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване, доколкото няма преграждащ характер. Определението е правилно. Въззивното определение, предмет на подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба вх. № 2785/12.08.2014 г., не попада в обхвата на съдебните актове, за които е допустим касационен контрол. Съгласно задължителната съдебна практика по т. 9, „в” от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност /чл. 121 ГПК/, тъй като първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Следователно, в хипотезата, в която въззивният съд отменя първоинстанционното прекратително определение и връща делото на същия съд за продължаване на производството, постановеният от него акт няма преграждащ характер и не подлежи на касационно обжалване. Такъв именно е и настоящият случай, тъй като с въззивното определение е отменено прекратяването на производството пред сезирания Благоевградски окръжен съд и делото е върнато на същия съд, преценен като местно компетентен за разглеждането на спора. Ето защо, разпореждането за връщане на подадената срещу въззивното отменително определение частна касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение