Определение № 3313 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г. /ответници по делото/ и Г. П. С. /купувач по осъществена публична продан по изпълнително дело № 20198920401331 по описа на ЧСИ Х. Г./ срещу определение № 37 от 17.01.2025 г. по в.гр.д.№ 422 от 2024 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от М. В. Е. срещу П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, ап.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. /твърдян, че е придобит на основание давностно владение в периода от 26.07.2012 г. до 31.10.2022 г./, чрез налагане на следната обезпечителна мярка- спиране на изпълнението по изп.д.№ 20198920401331 по описа на ЧСИ Х. Г., рег.№ ***в Камарата на ЧСИ и район на действие ОС- Варна, след внасяне на парична гаранция в размер на 25 000 лв., вносима в едноседмичен срок от съобщението. В частните жалби се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. В писмени отговори от 28.02.2025 г. и 04.03.2025 г. ответницата по жалбите М. В. Е. оспорва същите и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт на апелативен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.396, ал.1 ГПК. Разгледани по същество, частните жалби са частично основателни поради следното: За да постанови обжалваното определение за допускане на обезпечение на предявения установителен иск за собственост, чрез спиране на изп.д.№ 20198920401331, съставът на Варненския апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на молбата за допускане на обезпечение на иска: Искът бил допустим. Налице била обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка /спиране на изпълнението по изпълнителното дело/ била подходяща, адекватна на обезпечителната нужда- предвид въвода във владение на имота, за който ищцата е предявила иска за собственост, който въвод предстои да бъде извършен по изпълнителното дело след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота на третото на спора лице- частният жалбоподател Г. С.. С оглед висящността на делото пред него, въззивният съд е приел, че по повод подадената молба за допускане на обезпечение не може да се произнася относно вероятната основателност на иска, поради което обезпечението следва да се допусне след внасяне на парична гаранция. Относно размера на паричната гаранция, която следва да бъде внесена, съдът е приел, че този размер следва да бъде определен, като се отчетат преките и непосредствени вреди, които ответниците /взискатели по изпълнителното дело/ биха претърпели, ако искът се окаже неоснователен. При съобразяване, че с постановлението за възлагане от 17.12.2024 г. процесният имот е продаден на публична продан за сумата 358 280 лв. /сума, която предстои да бъде разпределена между ответниците- взискатели по изпълнителното дело съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността/ и че евентуалната бъдеща продължителност на исковото производство е една година, съдът е приел, че евентуалните вреди на ответниците от наложеното обезпечение при неоснователност на предявения иск се съизмеряват със законната лихва върху сумата 358 280 лв. за период от една година. Тази лихва възлизала на 50 049,03 лв., като не можело да се предполага спадане на лихвения процент за следващата една година. Поради това съдът е приел, че обезпечението следва да се допусне при парична гаранция в размер на 25 000 лв. Правилно е прието от състава на Варненския апелативен съд, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на обезпечение на предявения от М. В. Е. установителен иск за собственост: Искът е допустим и вероятно основателен, с оглед постановеното към настоящия момент решение на въззивния съд за уважаването на този иск. За ищцата е налице обезпечителна нужда от налагане на точно такава обезпечителна мярка- спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20198920401331 по описа на ЧСИ Х. Г., тъй като при осъществяване на предстоящия по това дело въвод във владение на имота /който съгласно чл.498, ал.2 ГПК може да се осъществи спрямо всяко лице, което се намира във владение на продадения при публичната продан имот/, ще се затрудни осъществяването на правата на ищцата по решението: същата ще следва да напусне имота и да го предаде на купувача по публичната продан, макар да е възможно с бъдещото решение по висящото дело да бъде призната за собственик на този имот. Правилно е прието и че обезпечението следва да се допусне след внасяне на парична гаранция. Внасянето на гаранция се налага, за да се обезпечат преките и непосредствени вреди, които ответниците, а и купувачът по публичната продан биха могли да претърпят от неоснователното обезпечаване на иска чрез „спиране на изпълнителното дело“ /чл.391, ал.3 ГПК/. В конкретния случай тези вреди се съизмеряват със законната лихва върху 358 280 лв. / сумата, която ответниците- взискатели по изпълнителното дело биха получили, ако изпълнителното дело не бе спряно/ за периода от налагане на обезпечителната мярка до приключването на делото. В случая този период е от 17.01.2025 г. до 18.04.2026 г., когато най-рано се очаква да приключи насроченото за 18.03.2026 г. касационно дело пред ВКС. Законната лихва за този период е 61 991,50 лв. Паричната гаранция следва да покрива и вредите, които купувачът по публичната продан ще претърпи от спиране на изпълнителното дело- от невъзможността му да бъде въведен и да ползва процесния имот в периода от влизане в сила на постановлението за възлагане /21.01.2025 г./ до вероятната дата на приключване на делото /18.04.2026 г./. Тези вреди се съизмеряват с обезщетението за лишаване от ползване на имота за горепосочения период, което възлиза приблизително на 15 000 лв. /приблизително 15 месеца по около 1 000 лв. месечен наем за жилището, което е с площ от 108 кв.м. и се намира в центъра на [населено място]/. Или общо за допускане на обезпечението следва да бъде определена парична гаранция в размер на 76 991,50 лв. /61 991,50 лв. плюс 15 000 лв./. Неоснователно е твърдението в частните жалби, че обезпечението не е следвало да се допуска, тъй като искът е неоснователен, предвид влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 379 от 2022 г. на Варненския апелативен съд. Видно от това решение, между същите страни и за същия имот със сила на пресъдено нещо е установено, че ищцата не е придобила правото на собственост върху имота на основание давностно владение, осъществявано в периода от 20.08.2001 г. до 30.11.2020 г. Решението по това дело не може да наложи извод за вероятна неоснователност на иска по настоящото дело, тъй като настоящото дело е с друг предмет- установяване правото на собственост на ищцата върху същия имот, но на основание давностно владение в периода от 26.07.2012 г. до 31.10.2022 г. Обстоятелството, че по предходното дело ищцата е претендирала и подобрения в имота, също няма отношение към вероятната основателност на предявения по настоящото дело иск. Неоснователно е и твърдението, че обезпечението не е следвало да бъде допускано, тъй като искът е неоснователен, предвид постановеното първоинстанционно решение за отхвърлянето му. При преценката на вероятната основателност на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК настоящата инстанция взема предвид настъпилия след постановяване на обжалваното определение нов факт- постановеното на 12.02.2025 г. решение на въззивния съд за уважаване на иска. Неоснователно е и твърдението, че подадената молба за допускане на обезпечението била проява на злоупотреба с права, за да може ищцата да продължи да осъществява фактическа власт върху имота, за който знаела, че не е нейна собственост, а от 2002г. държала в качеството си на пазач. Искането за допускане на обезпечение на предявен установителен иск за собственост, чрез което обезпечение ще се препятства отстраняването на ищцата от ползването на имота, за който тя твърди, че е нейна собственост, не представлява злоупотреба с право, дори впоследствие да се окаже, че искът е бил неоснователен. Неоснователно е и твърдението, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на продадения на публична продан имот за ищцата отпаднал правният интерес да иска обезпечаване на иска си чрез спиране на изпълнителното дело. Ищцата има правен интерес и обезпечителна нужда от спиране на изпълнителното дело и след възлагането на имота на купувача по публичната продан, защото чрез налагането на тази обезпечителна мярка ще препятства извършването на въвод в този имот, какъвто въвод може да бъде извършен срещу нея на основание чл.498, ал.2 ГПК, ако изпълнителното дело не бъде спряно. Неоснователно се твърди и че искането за налагането на тази обезпечителна мярка е преждевременно- защото изпълнителното дело би могло да бъде спряно само като обезпечение на предявен иск за собственост срещу купувача по публичната продан /чл.498, ал.2 ГПК/, какъвто иск ищцата все още не е предявила. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение /каквото трето лице спрямо изпълнително дело № 20198920401331 е ищцата по настоящото дело, която претендира да е собственик към настоящия момент и владелец от преди образуване на изпълнителното дело на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение/, има право да избира вида на защитата си срещу това принудително изпълнение: може както да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4 ГПК, така и да предяви отрицателен установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК или да предяви положителен установителен иск за собственост срещу взискателите и длъжниците по изпълнителното дело. В настоящия случай ищцата е избрала да защити правото си на собственост чрез предявяването на положителен установителен иск срещу ответниците, които като съсобственици на изнесения на публична продан с решението за извършаване на делбата имот са едновременно взискатели и длъжници по изпълнително дело № 20198920401331. Тъй като съгласно чл.496, ал.2 ГПК придобиването на имот на основание публична продан е деривативен способ за придобиване на собственост и в случая публичната продан от 17.01.2025 г. е извършена след предявяването на иска за собственост през 2022 г. срещу взискателите и длъжниците по изпълнителното дело, на основание чл.226, ал.3 ГПК решението по това дело ще обвърже със сила на пресъдено нещо и купувача по публичната продан Г. С.. Тоест, и спрямо него ще се счита, че спорът за собственост е разрешен. Ето защо, в настоящата хипотеза на предявен преди публичната продан иск за собственост, решението по който ще обвърже и купувача по публичната продан, не е необходимо претендиращият за действителен собственик на имота да предяви срещу купувача по публичната продан отделен иск за собственост по реда на чл.498, ал.2 ГПК. Съответно на това и искането за спирането на изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан, като обезпечение на предявения от третото лице срещу взискателите и длъжниците по изпълнителното дело положителен установителен иск за собственост, не е преждевременно. Неоснователно е и твърдението в частните жалби, че исканата обезпечителна мярка не следва да бъде допускана, тъй като без нея няма да се затрудни осъществяването на правата на ищцата по решението, доколкото решението по установителен иск въобще не подлежи на принудително изпълнение. ГПК предвижда възможност да се обезпечават не само осъдителни, но и установителни искове, когато за това е налице обезпечителна нужда. А в случая такава обезпечителна нужда за ищцата е налице, предвид предстоящия въвод във владение на купувача по публичната продан в имота, който се владее от ищцата. Този въвод ще доведе до отстраняване на ищцата от имота, тоест ще е пречка тя да продължи да осъществява едно от съдържащите се в правото на собственост правомощия- правото да владее имота. Без налагането на исканата от ищцата обезпечителна мярка /спиране на изпълнителното дело/ ще се затрудни осъществяването на претендираното от нея право на собственост върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, поради което тази обезпечителна мярка е подходяща. Неоснователно е и твърдението, че исканото обезпечение е недопустимо, тъй като неоправдано засягала правната сфера на ответниците и на трето на гражданския спор лице- купувача на имота по публичната продан. Действително, наложената обезпечителна мярка засяга правната сфера и на купувача по публичната продан, който не е страна по делото, но това засягане на правната му сфера не е неоправдано, предвид факта, че той на основание чл.226, ал.3 ГПК ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по предявения от третото лице срещу взискателите и длъжници по изпълнителното дело положителен установителен иск за собственост на имота, закупен на публичната продан. А това е така, тъй като съгласно чл.496, ал.2, изр.1 ГПК публичната продан е деривативно правно основание за придобиване на право на собственост, което в конкретния случай е осъществено след предявяването на иска за собственост от третото на изпълнението лице срещу длъжниците по изпълнителното дело. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение