Определение № 262 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2806/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК, образувано по молба на „С.-2003” О. с вх.№ 10990/12.10.2017г., уточнена с молби с вх.№ 6627/22.07.2019г. и № 6658/23.07.2019г., с която се иска да бъде върната сумата 14 797.68лв. – част от внесеното от дружеството обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на решение №3652 от 27.05.2015г., постановено по в.т.д.№6102/2014г. по описа на СГС, ІV„А”състав, в осъдителната му част. Според процесуалния представител на „К. 2000” Е. на връщане по реда на чл.282, ал.5 ГПК подлежи сумата 4 941.31лв. ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение, след като се запозна с данните по делото, намира следеното: По молба на „С.-2003” О. с определение №8/04.12.2015г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, настоящият състав е спрял на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на решение №3652 от 27.05.2015г. по в.т.д.№6102/2014г. на СГС, ІV„А”състав, в частта му, с която е осъден молителя „С.-2003” О. да заплати на „К. 2000” Е. сумата 17 480.70 лв. – обезщетение по чл.79 ЗЗД, както и в частта му с която е потвърдено решението, постановено по гр.д.№42805/2011г. по описа на СРС, с което „С.-2003” О. е осъдено да заплати на „К. 2000” Е. сумата 1641.60 лв. – стойност на доставени тухли, сумата 4 446 лв.- обезщетение от неизпълнен договор и сумата 1.80 лв. – мораторна лихва. За спиране изпълнението на решението молителят е представил обезпечение в размер на сумата 23 570.10 лв., представляваща сбор от присъдените по-горе суми, за които е бил издаден изпълнителен лист в полза на „К. 2000” Е.. С определение №617/20.07.2016г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, е допуснато касационно обжалване на решение №3652 от 27.05.2015г. по в.т.д.№6102/2014г. на СГС, в частта му, с която с въззивното решение е осъден ответника „С.-2003” О. да заплати на „К. 2000” Е. общо сумата 21 926.70лв.. обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД, включваща сумата 17 480.70лв. (след частична отмяна на решението на СРС и сумата 4 446лв. (за която е потвърдено първоинстанционното решение). С решение №208/06.12.2016г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, е отменено въззивното решение на СГС за посочената сума общо в размер на 21 926.70лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С решение №6518/25.09.2017г. по в.гр.д.№15329/2016г. на СГС, ІV-В състав, ответникът С.-2003” О. е осъден да заплати на „К. 2000” Е. допълнително сумата 4 276.42лв. над присъденото обезщетение от районния съд в размер на 4 446лв. или общо искът на „К. 2000” Е. по чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 8 722.42лв. и отхвърлен за разликата до 21 926.70лв. (искът е бил предявен като частичен за общо вземане от 35 544.50лв.). С определение №322/17.06.2019г. по т.д.№2080/2018г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №6518/25.09.2017г. по в.гр.д.№15329/2016г. на СГС, ІV-В състав. Внасянето на парична гаранция по чл.282, ал.2, т.1 ГПК цели обезпечаване на вземанията на кредитора за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение суми, за които ищецът би могъл да иска издаване на изпълнителен лист на основание чл.404, ал.1 ГПК. Не подлежат на обезпечаване присъдени суми с невлязлото в сила въззивно решение за съдебни разноски, както и за лихви за бъдещо време, в какъвто смисъл са указанията в т.1 от Тълк.решение №6/23.10.2015г. по т.д.№6/2014г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка на връщане по реда на чл.282, ал.5 ГПК подлежи на освобождаване обезпечението до размер на сумите, за които исковете са отхвърлени, поради което неоснователно се явява становището на процесуалния представител на К. 2000” Е., че внесеното по реда на чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечава включително разноските по делото и натрупаните лихви до датата на връщане на сумата. В производството по чл.282, ал.5 ГПК касационният състав не осъществява проверка за общия размер на дължимите от длъжника суми към датата на подаване на молбата по чл.282, ал.5 ГПК, а единствено констатира размера на сумите, обезпечени по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, за които исковете са уважени, респ. отхвърлени. От изложените по-горе данни се установява, че след приключване на спора с влязло в сила решение, ответникът „С.-2003” О. е осъден да заплати на „К. 2000” Е. сумата 8 722.42 лв. по исковете по чл.79, ал.1 ГПК, както и сумите (за които въззивното решение е влязло в сила) от 1641.60 лв. – стойност на доставени тухли, и сумата 1.80 лв.. Общо исковете са уважени за сумата 10 365.82лв. (8 722.42 + 1 641.60 + 1.80). На основание чл.282, ал.5 ГПК подлежи на освобождаване сумата 13 204.28лв. – разликата между внесеното обезпечение от 23 570.10лв. и сумата 10 365.82лв.. От приложеното удостоверение от счетоводител на ВКС е видно, че към датата на уточняване на молбата по чл.282, ал.5 ГПК - 26.06.2019г., внесеното от „С.-2003” О. обезпечение на 01.12.2015г. в размер на 23 570.10лв. е налично по сметката на ВКС. Неоснователна е искането на „К. 2000” Е., обективирано в писменото становище, за превеждане на дружеството на остатъка от внесената парична гаранция. Според т.2 от Тълк.решение №6/23.10.2015г. по т.д.№6/2014г. на ВКС, ОСГТК, „съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда”. По изложените съображения, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,