Определение № 7 от 10.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2395/2018 г.

Производството е по чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Производството по делото е образувано по подадена от Х. И. А. чрез пълномощника й адвокат А. искова молба за отмяна на арбитражно решение от 16. 08. 2018 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П., с което А. е осъдена да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 2 350 евро, равняваща се на 4 596, 20 лв., представляваща 2 % възнаграждение от договорена офертна цена равна на 117 500 евро по договор за търговско посредничество от 11. 10. 2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20. 04. 2018 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 395, 30 лв. В исковата молба е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. Приложено е платежно нареждане от 8. 10. 2018 г за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 4 991, 50 лв., която сума е постъпила по сметката на ВКС съобразно удостоверение от 9. 10. 2018 г., издадено от счетоводител на ВКС. Исковата молба по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение като обезпечителна мярка по предявените искове. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2 ЗМТА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 ЗМТА се допуска срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. С представеното към молбата платежно нареждане е изпълнено изискването на цитираната разпоредба. Това обуславя основателността на искането за спиране изпълнението на арбитражното решение. Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение