Определение № 950 от 24.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 575/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], представлявано от юрисконсулт Р. К., за спиране изпълнението на решение № 36 от 05.02.2024г. по в.гр.д. № 542/2024г. на ОС Монтана. С решение № 36 от 05.02.2024г. по в.гр.д. № 542/2024г. на ОС Монтана е потвърдено решение № 73 от 10.06.2024г. по гр.д. № 58/2023г. на Районен съд Берковица, с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р. Х. обезщетение над сумата 4499,05 лева до 7911,55 лева, ведно със законната лихва от 30.01.1013г. до датата на окончателното плащане. Против въззивното решение в преклузивния срок по чл.283 ГПК е подадена касационна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв.. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 7911,55 лева, която надхвърля сумата 3412,50 лева, предмет на постановеното въззивно решение с оглед обжалваната пред въззивната инстанция част от първоинстанционното решение. Предвид гореизложеното съдът констатира, че са налице условията по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 36 от 05.02.2024г. по в.гр.д. № 542/2024г. на ОС Монтана. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение