Определение № 6435 от 15.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Траханарова от гр. Пазарджик (наследник на И. Траханаров), чрез адв. В. Пейчев – АК Пазарджик, подадена против Определение № 2169/04.11.2022 г. по адм. дело № 150/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му изцяло и връщане на делото за продължаване на производството. Ответникът – Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), гр. София, в писмен отговор чрез председателя й ангажира становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на И. Траханаров от гр. Пазарджик срещу Решение № 2-1567 от 19.02.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на И. Траханаров към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). В хода на производството пред първоинстанционния съд, жалбоподателят И. Траханаров е починал на 08.10.2021 г., като негови наследници по закон са М. Траханарова (съпруга), В. Траханарова (дъщеря) и А. Траханаров (син). С Определение № 986/17.06.2022 г. по адм. дело № 150/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, жалбоподателят е заличен като страна по делото, а неговите наследници са конституирани като страни по делото. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик е отменил определението си за даване на ход по същество, отменил е свое Определение № 986/17.06.2022 г. в частта, с която като страни са конституирани наследниците на И. Траханаров, оставил е без разглеждане жалбата на последния и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че субективното материално право на наследодателя да обжалва решението на Комисията е погасено с неговата смърт, това право е нематериално и е свързано с личността на неговия носител, не може да бъде наследявано и съответно по отношение на него не е възможно да настъпи приемство във висящ процес при смърт на наследодателя. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 29, ал. 7 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, решението на комисията за установяване и обявяване на принадлежност може да се обжалва от проверяваното лице по реда на АПК. Несъответен на приложимия закон е изводът на Административен съд – Пазарджик, че наследниците на починалия жалбоподател нямат право на процесуално правоприемство по делото. По силата на чл. 227 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, при смърт на страната производството продължава в лицето на нейния правоприемник. Приемството в процеса е допустимо, когато е допустимо приемството в спорното материално право. С разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е предоставено право както на самото лице, така и за неговите наследници да имат достъп до информацията, събирана в органите по чл. 1 и отнасяща се за това лице, при предвидена законова възможност решението на комисията за установяване на принадлежност да се оспори пред съд – ал. 8 от същия член. Действително правото на обжалване в производството по чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е само за проверяваното лице, т.е. лично и ненаследимо, но само ако не е упражнено приживе от титуляра. В настоящия случай И. Траханаров е упражнил правото си на обжалване и неговите правоприемници имат право да встъпят във вече образуваното производство, още повече, че същите имат пряк и непосредствен интерес от оспорването на административния акт, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Интересът произтича от законовото право на наследниците на починалото лице както да имат достъп до информацията, събирана в органите по чл. 1 от закона за това лице, така и да обжалват решението за обявяване на принадлежност (арг. от чл. 31, ал. 8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА). След като законът не е ограничил правото на достъп до събраната информация лично до лицата, чиято принадлежност може да бъде установена, и е регламентирал такова право и за техните наследници, то и правото на жалба срещу акта по чл. 31, ал. 8 от закона не е лично потестативно право на лицето. По аргумент от по-силното основание неговите наследници имат право да встъпят във вече образуван съдебен процес като правоприемници на жалбоподателя, с оглед на обстоятелството, че евентуалното обявяване на принадлежност на техния наследодател към органите по чл. 1 от закона безспорно може да рефлектира негативно и в тяхната правна сфера. Следователно се налага извод, че за наследниците на починалия в хода на съдебното производство И. Траханаров е налице правен интерес от встъпване в процеса, образуван по неговата жалба, поради което първоинстанционното производство следва да продължи с вече конституираните от съда наследници на жалбоподателя. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение