Определение № 367 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2341/2015 г.

Производството е по реда на чл. 95 ГПК. П остъпила е молба с вх. №10908/13.10.2015 г. от Ц. Л. Ц. за предоставяне на правна помощ по чл.21, т.1 и т.2 ЗПП. Молителката е подала частна жалба срещу определение №232 от 22.06.2015 г. по гр. дело №2341/2015 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. Г. Ц., [населено място], срещу въззивно решение №490 от 17.10.2014 г. по гр. дело №708/2014 г. на Пернишкия окръжен съд. Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ съдържа две кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ - страната по гражданско дело да не разполага с достатъчно средства и да желае да има адвокат, а също така интересите на правосъдието да изискват да бъде защитавана от адвокат. В случая Ц. Л. Ц. е подала частна жалба срещу определение по гр. дело №2341/2015 г. без да е страна по същото дело. С ъобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно недопустима. Освен това молителката вече е упълномощила двама адвокати в първоинстанционното и въззивното производство, по които е била страна. Според разпоредбата на чл. 24, т.1 ЗПП правна помощ не се предоставя когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая молителката иска правна помощ след като е подала частна жалба, изпълнила е указанията на съда за отстраняването на нейните нередовности и преписи от същата са изпратени на страните по делото за отговор. Ето защо молбата трябва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.