Определение № 542 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Арамов срещу Определение № 3146/07.11.2023 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 2376/2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от А. Арамов жалба, приета в АС - Варна с вх. № 15182/26.10.2023 г. и е прекратено образуваното въз основа на нея съдебно производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и немотивираност на определението. Претендира се отмяна на определението и присъждане на разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Димитров. Ответната страна – секретар на Община Варна оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор, наречен „Възражение“. Иска се обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Гоцева. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея доводи. Жалбата подадена пред АС – Варна е срещу мълчалив отказ на секретаря на Община Варна да изпълни Решение №1294/11.10.2023 г. на АС – Варна, постановено по адм. дело № 1284/2023 г. Видно от приложеното към жалбата до съда копие на Решение №1294/11.10.2023 г. на АС – Варна, постановено по адм. дело № 1284/2023 г. (със заличени данни) със същото е отменено Решение рег. № ДОИ 2300011ОВН_008ВН от 25.05.2023 г. на секретаря на Община Варна, в частта на постановения отказ за предоставяне на информация по заявление за достъп до обществена информация рег. № ДОИ2300011ОВН от 11.05.2023 г. и преписката е върната на административния орган със задължение да предостави информация по т.2, 4, 5, и 6 от заявлението в сроковете определени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, доколкото спорът е бил разрешен със силата на присъдено нещо, съответно изпълнението на влязло в сила решение предполага образуване на съответно изпълнително производство. По изложените доводи е приел, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно поради следните съображения: Видно от материалите по делото жалбата на А. Арамов е подадена директно в АС - Варна, а не чрез административния орган, както изисква чл. 152, ал. 1 АПК. Съответно същата не е била окомплектована с административна преписка. В нарушение на изискването на чл. 152, ал. 4 АПК, след като е сезиран с жалбата, съдът не е изискал от ответника административната преписка. Това от своя страна е довело до постановяване на съдебен акт, без съответните фактически установявания. Съгласно чл. 220, вр. чл. 236 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Установени факти в обжалваното съдебно определение няма. Неприлагането по делото на административната преписка и липсата на фактически установявания препятства правилната преценка на касационната инстанция на изводите на решаващия съд по допустимостта на жалбата. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно. Делото да се върне на АС – Варна за окомплектоване на административната преписка, след което съдът да направи фактически установявания и да осъществи преценка за допустимостта на жалбата. С оглед изхода на спора по разноските за настоящото производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3, вр. чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,