Определение № 967 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 484/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. Ж. Ж. и Д. Н. П., чрез адвокат М. И. Д., от АК – Варна против определение №1457/07.02.2025 г. по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, директор РИОСВ – Варна не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 8858/25.09.2025 г. по адм. дело № 9086/2025 г. Върховният административен съд е диференцирал надлежните страни по оспорването, приемайки че определение № 4777/30.04.2025 г. по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд – Варна, с което са върнати частните жалби на В. Р. И., Г. И. П., В. Ц. Д., М. В. П. и П. Ч. П. по реда на чл.213а АПК е влязло в сила и производството по чл. 229, ал.1, т.1 АПК е допустимо досежно останалите две жалбоподателки - В. Ж. Ж. и Д. Н. П.. С атакуваното определение №1457/07.02.2025 г. по адм. дело № 2337/2024 г. Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалба вх. № 13897/03.10.2024 г., подадена от група живущи в кв. „Изгрев“ – гр. Варна лица, между които и двете жалбоподателки срещу Решение № ВА-100/ПР/2024 г. на Директора на РИОСВ – Варна и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности на оспорването. Определението е правилно. В рамките на повече от четири месеца оспорването по жалба на В. Ж. Ж., Д. Н. П. и други лица, чрез адвокат М. Димитрова е било многократно оставяно без движение за отстраняване на нередовности във връзка с уточняване на субектите на активнолегитимираната страна, посочване на фактическите основания за незаконосъобразност на атакувания административен акт, прецизиране на петитума на жалбата, заплащане на дължимата ДТ, отстраняване на пропуските във връзка с представителната власт. Сроковете за саниране на пороците са многократно удължавани и възстановявани като в крайна сметка пороците по чл. 150, ал.1, т.2, т.6, т.7 и чл. 151, т.3 АПК не са били преодолени. Съгласно чл. 158, ал.3 АПК ако нередовностите не бъдат отстранени в срока, указан от съда жалбата се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Отчитайки липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, административният съд законосъобразно е прекратил производството по делото, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение