Решение № 2969 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2014 г.

Решение № 2969 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Любен Василев Беженаров от гр. Добрич, ул. "Екзарх Йосиф" № 8, вх. А, ап. 13, против Решение № 405 от 26.02.2014 г. на Административен съд Варна, по адм. д. № 2380 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 081204567/14.03.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 243/04.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.), съответно за 2004 г. - 3 888,78 лв. главница и 3 720,06 лв. лихви, за 2005 г. - 2 023,39 лв. главница и 1 686,33 лв. лихви и за 2006 г. - 636,32 лв. главница и 445,53 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на нищожността на РА поради тежки пороци при възлагане на ревизията; неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК; съдът не съобразил липсата на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, данъчната основа за всяка от ревизираните години била определена неправилно, както и размерът на данъчните задължения-главници и лихви. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване нищожността на РА, евентуално отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- Директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че: процесният РА е издаден от компетентен орган; при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; налице са били основания за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото като е работил на кораби под чужд флаг през ревизираните години, жалбоподателят не е подал годишни данъчни декларации за получените доходи, които така е укрил. Съдът е приел, че тежест на ревизираното лице е доказването на данъчна основа за облагане, различна от определената от органите по приходите, съответно за негова сметка са последиците от това недоказване. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА. Процесната ревизия е повторна, след отменително решение на директора на Д"ОУИ" Варна, с което е отменен предходен РА и преписката е върната за нова ревизия. Върховният административен съд многократно се е произнасял и практиката му е непротиворечива, че с връщането на преписката за нова ревизия не се слага начало на ново ревизионно производство, поради което от значение за спазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 е датата на първоначалната заповед за възлагане на ревизия и в този случай, този срок не е бил изтекъл преди издаването на първата ЗВР и така течението на давностния срок за процесните данъчни задължения е прекъснато. Неоснователно е оплакването за липса на основание за извършване на ревизията по посочения особен ред, защото, както е приел административният съд, жалбоподателят е получил доходи за процесните години, които е укрил, защото не ги е декларирал. На последно място, няма основание да се приеме, че данъчните основи за облагане са определени неправилно. Вярно е, че органите по приходите не са свободни да определят основата за облагане и при особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а трябва да се стремят към максимално близка до действителната такава. В случая, те са сторили това, като въз основа на безспорните обстоятелства, че жалбоподателят е работил на кораби под чужд флаг за посочено от самия него време и съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК нормално е било доходите му да са били съпоставими с тези на други лица, работили на подобни кораби. Няма изтъкнат никакъв логически или друг аргумент в подкрепа на тезата на ревизираното лице, че данъчната основа за облагане следва да се определи на базата на получаваните доходи на кораби на Български морски флот. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение