Решение № 5419 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2013 г.

Решение № 5419 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14213/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), представлявано от Юлиян Чолаков и от Юлиян Атанасов Чолаков - в лично качество срещу съдебно решение № 639 от 13.03.2013 г. постановено по адм. дело № 1602 по описа за 2012 г. на Административен съд (АС) - Варна, второ отделение, деветнадесети състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на СОПА срещу решение № ЗДОИ-6 от 28.03.2012 г. на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Варна за предоставяне на достъп до информация поискана от жалбоподателя със заявление № ЗДОИ-6/2012 г. Касационните жалбоподатели считат, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. В уточняваща молба подадена от СОПА чрез адв. Маринов - процесуален представител се излага, че съдът се е позовал на § 1, т. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), какъвто текст не съществува в българското законодателство. Нарушен е чл. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който потвърждава качеството на прокуратурата като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Сочи се, че е правно ирелевантно дали поисканата информация е част от съдебно производство или не, а прокуратурата не може да обосновава отказа си с текстове от НПК. Поисканата информация е съществена част от договор за разпореждане с държавно имущество, поради което за нея се прилага § 1, т. 5 от ЗДОИ. Нарушен е чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като съдията постановил решението не се е отвел въпреки детайлно мотивирано искане за това. Ответната страна не е доказала, че към момента на приключване на устните състезания досъдебното производство е било висящо и исканите документи са били част от него. Към момента на постановяване на обжалваното решение са изтекли предвидените в НПК срокове за провеждане и приключване на досъдебното производство. Нарушен е чл. 12 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Съдът необосновано е приел, че със заявлението по ЗДОИ се иска предявяване на материалите по разследването. Отправено е искане към съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да задължи административния орган да предостави исканата информация. Претендират се разноски. Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура - Варна не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба подадена от Юлиян Атанасов Чолаков - в лично качество е процесуално недопустима. Производството пред АС - Варна е образувано по жалба на СОПА срещу решение № ЗДОИ-6 от 28.03.2012 г. на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Варна (ВОП). С разпореждане от 22.05.2012 г. първоинстанционният съд служебно е конституирал страните по делото, съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК. Като жалбоподател е конституирано СОПА, то е било призовано и е участвало като страна в производството пред първоинстанционния съд. Поради това за него настъпва правния ефект на постановения съдебен акт. Предвид постановеното решение, с което жалбата е отхвърлена, това е и страната единствено легитимирана да оспори съдебния акт. Поради това и предвид нормата на чл. 210, ал. 1 от АПК, Юлиян Атанасов Чолаков - в лично качество не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува постановеното съдебно решение. Правото на Юлиян Атанасов Чолаков да обжалва решението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 от АПК. Същият не е сред субектите засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Предвид изложеното касационната жалба подадена от Юлиян Атанасов Чолаков - в лично качество следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 1 от АПК, а производството по делото - да бъде прекратено в тази част. Касационната жалба подадена от СОПА е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на СОПА срещу решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № ЗДОИ-6 от 28.03.2012 г. на прокурор във ВОП, поискана от жалбоподателя със заявление № ЗДОИ-6/2012 г., в частта по т. 4 от заявлението. С него е било направено искане за предоставяне на хартиено фотокопие на "оценката приета от комисията по т. 3 и визирана на стр. 8 в оценката по договор за поръчка № 336-0 от 30.04.2009 г. " За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че решение № ЗДОИ-6 от 28.03.2012 г. на прокурор във ВОП е издадено от оправомощено лице по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, при спазване на срока за произнасяне посочен в чл. 28 от ЗДОИ и съдържа реквизитите по чл. 38 от същия закон. Изложил е, че към момента на постановяване на обжалвания отказ исканият документ е бил част от досъдебно производство № 15/2009 г. по описа на Окръжна следствена служба към ВОП, като жалбоподателят не е сред лицата за които се отнася досъдебното производство. Посочил е, че извън обсега на понятието "обществена информация" дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е информацията, която е част от досъдебно производство и образуваната във връзка с него преписка, а разпоредбите на ЗДОИ са неприложими, когато в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Поради това е приел, че оспорения отказ за достъп до обществена информация на прокурор от ВОП е материално законосъобразен на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ във връзка с чл. 198, ал. 1 от НПК, чл. 213, ал. 1 от НПК, чл. 75, ал. 2 от НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 244, ал. 3 от НПК. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основана на представените по делото доказателства и при правилно приложение на действащата нормативна уредба. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е изключено приложението на този закон за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. В случая исканата от заявителя информация съставлява част от материалите събрани в досъдебно производство. Редът за предоставяне на информация събрана в хода на наказателно производство и достъпът до документи и материали, които са част от същото, независимо от етапа в който то се намира, е регламентиран в НПК. Поради това съдът законосъобразно и обосновано е приел, че е налице специален ред, изключващ възможността за свободен достъп до исканата от заявителя информация по реда на ЗДОИ. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че с постановяването на отказа се отрича качеството на прокуратурата на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат онези актове на органите на съдебната власт (включително на прокуратурата), които са част от извършваната от тях административно правна дейност и са издадени в изпълнение на административните им функции, като част от държавния апарат. За информацията, събирана и съхранявана от прокуратурата и съдържаща се в разглежданите от нея дела и преписки, във връзка с функцията и на орган на съдебната власт, следва да се прилагат нормите на НПК, като специални по отношение на тези в ЗДОИ. Съгласно чл. 198, ал. 1 от НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Следователно, нормативно е препятствана възможността всеки български гражданин да получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата, както и да се снабди с копие от конкретни документи по тях, без регламентираното в чл. 198, ал. 1 от НПК разрешение за това. За пълнота следва да се изложи, че копие от исканата оценка би могло да се съхранява и от административния орган до когото първоначално заявлението е адресирано. Доводите в касационната жалба, свързани с надделяващ обществен интерес, са неоснователни. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая по съображенията изложени по горе и редът на ЗДОИ е неприложим. По аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, материалната законосъобразност на административния акт се определя към момента на издаването му. Последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към момента на издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Паради това евентуално прекратяване на наказателното производство след постановяване на отказа не може само по себе си да повлияе на материалната му законосъобразност. Касационният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Крайният извод на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба се основава на събраните по делото доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на съда доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а доводите и възраженията на страните са обсъдени и правилно преценени. В хода на производството пред административния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице касационни основания, водещи до неговата отмяна и същият следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,