Определение № 327 от 07.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г.

Постъпила е молба от Х. Д. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Л., с искане да бъде изменено решение № 215 от 03.07.2014 год. по гр.д. № 7007/2013 г., на ВКС, ІV г.о. като присъдените разноски бъдат намалени поради прекомерност. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменено въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2985/2013 г. и са отхвърлени предявените от Х. Д. М., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №185/18.05.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „икономически директор” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12 744 лв., като неоснователни. С решението съдът вече се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение от касатора. Прието е, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси при конкретния случай има съответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред трите съдебни инстанции. По тази причина молбата за изменение на решението в частта за присъдените деловодни разноски е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.