Определение № 1718 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ/ срещу определение на Варненски апелативен съд № 499 от 12.08.2024 г. по гр.д.№ 107/ 2024 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ молба за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 94 от 11.06.2024 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че въззивната инстанция неправилно е отказала, след като е отменила първоинстанционното решение и е уважила иска в рамките на сезирането си, да присъди разноски на КОНПИ за производството пред първата инстанция. Неправилно също така било присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на процесуалния представител на ответниците Д. и С. – адвокат В. М.. Такава не се дължала, тъй като спрямо тях производството било прекратено поради отказ от иск /спрямо ответницата С. – изцяло, а спрямо ответника Д. – частично/, обусловен от настъпили след предявяване на иска нови факти. В този случай разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК била неприложима. Обратното било прието в обжалваното определение, поради което жалбоподателят моли за отмяната му и представя изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с въпроси за допускане на касационно обжалване. Ответните страни Д. Г. Д. и Р. Г. С. оспорва допустимостта на частната жалба като поддържат, че в частта, в която въззивният съд е присъдил разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците в първоинстанционното производство, въззивното решение има характер на определение, постановено по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, произнесен по молба по чл.248 ГПК. В тази част решението подлежало на обжалване, но не и на изменение или допълване в частта за разноските. Евентуално поддържат неоснователност на частната жалба, като намират за приложима Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/, доколкото съдебното дирене пред първата инстанция е приключило преди решението на СЕС по дело № С-438/ 2022 г. Съдът възприема доводите на ответните страни, че производството по обжалване на определението на въззивния съд от 12.08.2024 г. не е касационно. Това производство не се развива по реда на чл.274 ал.3 ГПК, съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС. Жалбата срещу определение, постановено по искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските, не се нуждае от допускане до касационен контрол и се разглежда на общо основание. Затова е безпредметно да се обсъжда приложеното към частната жалба на КОНПИ изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и формулираните в него правни въпроси. Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – и за основателна. Основното производство е образувано пред Варненски окръжен съд /гр.д.№ 2281/ 2017 г./ по искане на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от П. В. С., Д. Г. Д. и Р. Г. С. на незаконно придобито имущество на стойност 287 355,25 лв. Това производство е прекратено изцяло по отношение на ответниците С. и частично спрямо ответника Д. с влязло в сила протоколно определение на първоинстанционния съд, постановено в съдебно заседание от 17.11.2023 г. поради отказ от иска. Впоследствие, с решение № 260023/ 14.12.2023 г. по гр.д.№ 2281/ 2017 г. съдът отхвърлил иска на КОНПИ срещу Д. Г. Д., единствено с който не е бил десезиран по реда на чл.233 ГПК - за отнемане на незаконно придобито имущество, представляващо налични 34 220 лв. С решението КОНПИ била осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата Р. С. - адв.В. М. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в размер 5 229,91 лв, а в полза на процесуалния представител на ответника Д. Д. /също адв.В. М./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в размер 15 533,05 лв. По молба на КОНПИ за изменение на решението в тази част първоинстанционният съд постановил определение № 260018/ 30.01.2024 г., с която отхвърлил искането. Варненски апелативен съд бил сезиран от КОНПИ както с въззивна жалба срещу решението по същество, така и с частна жалба срещу определението от 30.01.2024 г. Той разгледал двете жалби в едно производство /гр.д.№ 107/ 2024 г./ и постановил решение № 94 от 11.06.2024 г., с което отменил решение № 260023/ 14.12.2023 г. по гр.д.№ 2281/ 2017 г. на Варненски окръжен съд и определение № 260018/ 30.01.2024 г. по същото дело, отнел в полза на Държавата от Д. Г. Д. незаконно придобито имущество – налични парични средства 34 220 лв на основание чл.153 ал.1 ЗОНПИ, осъдил КОНПИ да заплати на П. В. С. сумата 2 000 лв, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, а на адвокат В. М. - сумата 2 247,47 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство на Р. С. и сумата от 5 277,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство на Д. Д., и осъдил Д. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 684,40 лв, а на КОНПИ - сумата от 450 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение. КОНПИ е подала молба за изменение на това решение по реда на чл.248 ГПК с две искания: да се присъдят разноските, направени в първоинстанционното производство и да не се присъжда възнаграждение на адвокат В. М. за оказана безплатна адвокатска помощ в същото производство. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд отхвърлил молбата изцяло, макар да не е изложил никакви съображения по първото от исканията. При тези обстоятелства частично основателни са възраженията на ответните страни за недопустимост на обжалвания акт. В частта, в която е отменено определение на Варненски окръжен съд № 260018/ 30.01.2024 г. по гр.д.№ 2281/ 2017 г., след което по частната жалба на КОНПИ е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на адвокат В. М. сумата 2 247,47 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство на Р. С. и сумата от 5 277,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство на Д. Д., въззивното решение има характер на определение. То е съдебен акт по чл.278 ал.3 ГПК – такъв, който е постановен в производство по обжалване на определение на първоинстанционен съд. В тази част въззивното решение не може да бъде изменяно или допълвано по реда на чл.248 ГПК, а единствено може да бъде обжалвано по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В законния срок обаче от КОНПИ частна жалба срещу въззивното решение в частта му, имаща характер на определение, не е постъпила – молбата по чл.248 ГПК не може да се разглежда като частна жалба, с оглед изрично заявеното искане за изменение на решението. Като е разгледал по същество молбата на КОНПИ в тази част, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството в тази част – да се прекрати. В частта, в която без никакви мотиви съдът е отхвърлил искането в молбата на КОНПИ за присъждане на разноските в първоинстанционното производство, съдебният акт е допустим, но подадената срещу него частна жалба е основателна. Когато въззивният съд отмени първоинстанционното решение /в рамките на сезирането си/ и уважи иска, той дължи ново произнасяне за разноските по делото – чл.80 ГПК. В този случай всички разноски направени в двете инстанции се разпределят според изхода от спора, постановен от въззивния съд. КОНПИ е заявила претенция за присъждане на сторените по делото разноски и в първата инстанция, по което въззивния съд не се произнесъл с решението, нито е изменил същото в тази част по искане на ищеца. Актът е неправилен, тъй като ищецът има право на разноските за първоинстанционното производство съгласно чл.78 ал.1 ГПК – съразмерно на уважената част от иска. Общо направените разноски от КОНПИ възлизат на 5 383 лв, включително 450 лв юрисконсултско възнаграждение, ищецът има право на 641,04 лв от тях, пропорционално на уважената част от исковете. В тази част обжалваният акт следва да бъде отменен, а искането на КОНПИ за изменение на въззивното решение в частта за разноските – да се уважи. По изложените съображения Върховният касационен съд