Определение № 47 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 371/2012 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по повод разпореждане от 15.02.2012 г. на съдия-докладчик при Софийския районен съд, НО, 112 състав, за определяне на друг съд, който да разгледа НОХД № 22443/2011 г. В писменото си становище прокурорът от ВПК намира искането за промяна на местната подсъдност за неоснователно поради отсъствие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че липсва основание за промяна на подсъдността съобразно разпоредбата по чл. 43, т. 1 от НПК. Производството по НОХД № 22443/2011 г. е било образувано по повод обвинителен акт срещу Б. С. С. и В. Й. Г. за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. С разпореждане от 15.02.2012 съдията-докладчик е констатирал, че по-голямата част от свидетелите (трима измежду петима) живеят на територията на РС - Бургас, а един е с адрес село Я., община Димитровград и пътуването до гр. Бургас е по-близо, отколкото до София, поради което е прекратил е производството по делото и го е изпратил на ВКС. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация, при това не формално и изолирано, а единствено в контекста на изискването за процесуална икономия с цел своевременно разглеждане на производството при минимални разходи. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В случая двамата обвиняеми и един свидетел са от гр.София, един свидетел е с адрес село Я., община Димитровград и трима други свидетели са от гр. Бургас. Следователно, нито обвиняемите, нито свидетелите формират такова множество, което да индицира, че промяната на подсъдността би довело до реализиране на целите, визирани по-горе. Затова, ВКС намира, че не е налице условието по чл. 43, т. 1 от НПК за отклонение от правилата за местната подсъдност. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение