Определение № 97 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1769/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу определение от 20.01.15г., с което Софийският апелативен съд е отхвърлил искането на ДФ „Земеделие” за изменение на поставеното решение № 2039/07.11.14г. по т.д.№ 773/14г. в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 312347.04 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за договорено адвокатско възнаграждение и за неговия размер. Счетено е, че от представения рамков договор от 08.11.11г. между ДФ „Земеделие” и Адвокатско дружество „В. и партньори” се установява единствено уговорено възнаграждение за първоинстанционното производство, докато възнаграждението за въззивното производство е следвало да се определи допълнително. Определението е правилно. Видно от т.2.2 на сключения на 08.11.11г. рамков договор цената на предоставените услуги от адвокатското дружество на фонда се определя по всеки конкретен договор. Съгласно т.2.16 от рамковия договор фондът е поел задължение да заплаща адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималните размери по Наредба № 1/04г., но конкретният размер на всяко възнаграждение подлежи на определяне в допълнително споразумение. Според договора от 14.02.12г. за процесуално представителство по делото е уговорено възнаграждение в размер на 260289.20 лв. за първата инстанция, а при за втората или третата инстанция възнаграждението се заплаща преди депозиране на жалбата или на отговора. Представено е бюджетно платежно нареждане от 24.10.13г. за сумата от 312347.04 лв., платена от ДФ „Земеделие” на [фирма] с посочено основание „адвокатски хонорар съгласно договор”. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за заплащане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.78 ГПК и според разясненията в ТР № 6/12г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС. Между страната по делото и адвокатското дружество, осъществяващо процесуално представителство, не е договорен конкретен размер на възнаграждението за въззивната инстанция, постигането на съгласие по което е изрично предвидено и в сключения между тях договор. Представеният платежен документ за адвокатски хонорар не удостоверява, че възнаграждение е платено именно за осъществено процесуално представителство пред САС по конкретното дело, още повече че адвокатското дружество представлява фонда и по други дела според рамковия договор. По тези съображения определението на въззивния съд следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд