Определение № 248 от 09.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1539/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на 24.08.2016 год. молба от Й. А. Г. - ответник по молба за отмяна, който твърди, че с Определение № 182 от 19.07.2016 год. с което е оставена без разглеждане депозираната от [фирма] молбата за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК на постановено по реда на чл.419 ГПК определение, ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за това производство, въпреки, че то е направено своевременно с отговора по чл.306 ал.3 т.1 ГПК и са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] в депозирано по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК становище сочи, че молбата е неоснователна, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Молбата е допустима и основателна. С определението по чл.307 ГПК действително не са присъдени разноски в полза на ответника с оглед на това, че молбата е оставена без разглеждане т.е. не е образувано извънредно производство по отмяна. Разноските са били поискани своевременно. Разноските на ответника по молбата в настоящето производство възлизат на 300 лв. – заплатен в брой хонорар на адв.О. Д., видно от представеното пълномощно. Размерът на възнаграждението е съобразен с характеристиката на извънинстанционното производство и не надвишава минималния размер, предвиден в Наредбата за адв.възнаграждения, поради което възражението по чл.78 ал.5 ГПК на [фирма] е неоснователна. Предвид на горното, като счете молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.