Определение № 550 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 519/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Л. И. К. против определение от 7.09.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 7* по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определението от 12.05.2009 г. по гр.д. № 14138/2002 г. на Софийски районен съд, 57 състав за оставяне без уважение искането й за недаване ход на делото. Ответниците по частната жалба В. А. К., Ю. А. И. и Г. Д. П. не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, констатира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е било образувано по искова молба за делба, предявена от С. И. К. След постановяване на решението за допускане на съдебна делба е починал ищецът, като е оставил за свои наследници по закон съпругата си и двамата си сина и с универсално саморъчно завещание от 10.03.1997 г. е назначил за свой единствен наследник съпругата си В. А. К.. С определение от 19.02.2009 г. по и по касационно гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., на основание чл.120 ГПК /отм./ на мястото на съделителя С е конституиран универсалния му правоприемник В. А. К. съгласно завещателното разпореждане. На 12.05.2009 г. е проведено първото съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство. Л. И. К. е възразила по даване ход на делото и с писмена молба е поискала по делото да бъдат конституирани освен съпругата на починалия ищец и двамата му сина, като на основание чл.51 ЗН им бъде определен срок да заявят дали приемат наследството. Първоинстанционният съд е приел, че по делото в производството пред ВКС е конституиран правоприемника на починалия съделител, поради което исканията са неоснователни и тъй като не е налице нередовно призоваване на съделители е чел определение за даване ход на делото, след което е приел предявени искове по сметки и се е произнесъл относно доказателствата, относими към извършването на делбата. Л. И. К. е обжалвала определението на съда, с което не е уважено направеното при даване ход на делото възражение, че не са конституирани всички правоимащи страни и е отказано тяхното конституиране. С атакуваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу определението за даване ход на делото, което е извън категорията на подлежащите на инстанционен контрол съгласно чл.213 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл не по обжалваното определение, с което се прегражда производството по чл.51 от ЗН, а по ненаправено искане относно определението за даване ход на делото в съдебното заседание на 12.05.2009 г. Довода е неоснователен. Исканията на Л. К. за конституиране на страни и предприемане действия по чл.51 от ЗН са били направени по повод твърдението й, че не са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото и провеждане на съдебното заседание. В тази връзка същите са били разгледани от съда и произнасянето му по тези искания е обективирано в мотиви за тяхната неоснователност и съответно определение за даване ход на делото. Самостоятелно обжалване на това произнасяне е процесуално недопустимо, поради което законосъобразно подадената частна жалба е оставена без разглеждане от въззивния съд. Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на мотивите на съда, с оглед на които е приел за неоснователни исканията за конституиране на страни и откриване на производство по чл.51 от ЗН, могат да бъдат релевирани само по пътя на инстанционния контрол на решението по извършване на делбата, но са извън предмета на настоящото производство. В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение