Решение № 1732 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Аптечно - Пловдив" АД ЕИК 115008139 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив представлявано от изпълнителния директор Н. А. чрез процесуалния представител юрисконсулт З. Карабойчева срещу Решение № 6569 от 21.07.2025 год. постановено по адм. д. № 1678 по описа за 2024 год. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Аптечно - Пловдив" АД против Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което изцяло е потвърдено Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017 год. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ Пловдив и са присъдени съдебни разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в касационната жалба и в писмена защита съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъдат отменени решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в проведените съдебни производства съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Р. Панов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното решение, поради което иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Е. С. Я. чрез пълномощника адв. Р. Койчев в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което иска жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В хода на настоящото касационно производство ответникът е починал и на негово място с определение по хода от 17.12.2025 год. са конституирани като страни наследниците му С. Е. Я. и Д. Е. Я., които чрез пълномощника адв. Р. Койчев в подадени писмени отговори изразяват становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което искат да бъде потвърдено и претендират присъждане на направените съдебни разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира същата за основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука вх. № 5101-15-321 от 25.10.2017 год. на ТП на НОИ Пловдив от осигурителя „Аптечно - Пловдив“ АД станала с Е. С. Я. на 20.10.2017 год. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. От фактическа страна по делото е установено, че Е. Я. е изпълнявал длъжността „шофьор международни превози на товарен автомобил над 12 тона“ по сключен с „Аптечно - Пловдив“ АД трудов договор. Със заповед от 19.10.2017 год. за командировка в чужбина Е. Я. бил командирован от работодателя с товарен автомобил „Скания“ с прикачено ремарке по маршрут България-Чехия за изпълнение на заявки за транспорт, за срок от 11 дни до 29.10.2017 год. със задача „управление на товарен автомобил по зададен маршрут и адреси на товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт“. На 20.10.2017 год. около 17 часа Я. се намирал на разтоварен пункт в гр. Букурещ, Румъния, на адрес на фирма „БТЛ Румъния Медицинска апаратура“ ООД. Във връзка с извършване на разтоварни дейности от товарния автомобил на пратка, опакована в палети за получателя в Румъния, водачът Я. се намирал върху ремаркето на автомобила, като при извършване на помощни дейности свързани с улесняване на протеклото разтоварване на товара Я. паднал от ремаркето върху твърдата бетонова повърхност на земята на лявата си страна, върху лявата си ръка, свита до тялото, като при падането последвал и удар в настилката откъм лявата страна на главата в областта на лицето. Работник забелязал, че Я. е паднал на земята и извикал управителя на румънското дружеството С. Д., който по това време оформял документите за превоза извършен от Я., с оглед подготвянето на последния да отпътува от склада на фирмата и установил, че Я. е паднал зад автомобила и си е ударил главата, лявата ръка и вероятно ребрата. На място пристигнал медицински екип, както и екип на инспекцията по труда, който изготвил формуляр. Я. бил откаран до болница в Букурещ придружен от служител на фирмата - получател по превоза в Румъния. В Университетска болница за спешна помощ на Я. били извършени изследвания като са издадени медицински документи удостоверили следните резултати – [заличен текст]. Я. не пожелал да остане на лечение в болницата в Румъния и се свързал със свои близки като бил върнат от служител на румънското дружество на мястото на инцидента и изчакал в камиона, а впоследствие бил транспортиран в България от пристигналия междувременно в Румъния негов син - свидетелят Д. Я.. На 21.10.2017 год. след пристигането си в България Я. бил хоспитализиран в „МБАЛ-Пазарджик“ АД в неврохирургично отделение, където пролежал до 24.10.2017 год. При хоспитализацията на Я. били констатирани „наличен подкожен хематом и оток на меките тъкани вляво слепоочно, насиняване на левия долен клепач“, а от рентгенография на гръден кош – [заличен текст]. Като окончателна диагноза в епикризата се посочило -[заличен текст]. Като придружаващи заболявания в епикризата били отчетени наличните при Я. [заличен текст], във връзка с което същият провеждал медикаментозно лечение от по-рано. С оглед проведеното лечение на Я. освен епикризата бил издаден и първичен болничен лист от дата 27.10.2017 год. с № Е20170859030 за временна неработоспособност за срок от 21.10.2017 год. до 23.11.2017 год. /34 дни/ с диагноза [заличен текст]. Болничният лист бил оспорен от осигурителя като със свое ЕР № 0117/30.01.2018 год. НЕЛК се произнесла, че този първичен болничен лист е издаден в съответствие с изискванията на НМЕ. Междувременно от страна на дружеството на 24.10.2017 год. била изготвена и входирана в ТП на НОИ Пловдив декларация за трудова злополука, в която било декларирано, че Я. е нает на пълно работно време, че злополуката е по чл. 55, ал. 1 от КСО, че е настъпила около 16,50 часа на 20.10.2017 год. в Букурещ, Румъния, на случайно работно място, при разтоварване на палети от ремаркето на камиона в склада на получател на пратката, с неустановено специфично действие, извършвано от Я., както и че участието му в разтоварните дейности е без на пострадалия да са вменени такива задължения, при неустановен материален фактор, причинил увреждането, както и данни, че лицето е в болнично заведение и видът на уврежданията не е установен. Съставен бил и протокол за трудова злополука по чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки. С Разпореждане № 5104-15-341 от 08.11.2017 год. на длъжностно лице в ТП на НОИ Пловдив оправомощено със заповед на Директор на ТП НОИ Пловдив да издава разпореждания за приемане или неприемане на злополука за трудова на основание чл. 60, ал. 1 от КСО настъпилата на 20.10.2017 год. с Е. Я. злополука била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е прието, че на 20.10.2017 год. около 16,50 часа Е. С. Я. в качеството си на шофьор международни превози на тежкотоварен автомобил над 12 тона е бил командирован за 11 дни считано от 19.10.2017 год. до 29.10.2017 год. по маршрут България-Чехия и обратно като пътуването се осъществило с товарен автомобил „Скания 124-420“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер] на адреси за товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт. Прието било, че Я. е бил на адрес в Букурещ, Румъния, камионът е бил натоварен с палети, които е следвало да бъдат разтоварени в склад на получателя на пратката. Посочено е, че вероятно Я. е помогнал при разтоварването на палети от ремарке на камиона, при което е загубил равновесие, подхлъзнал се е и паднал от ремаркето. Вследствие на сблъсъка с пода на склада Я. получил [заличен текст]. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО е обжалвано от „Аптечно - Пловдив“ АД пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който след приключване на производствата пред НЕЛК по оспорване на първичния и последващ болничен лист, с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020 год. отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В мотивите към решението е посочено, че възраженията на жалбоподателя относно необсъждане на данните за прилошаване поради повишаване концентрацията на кръвната захар са несъстоятелни. Акцентирано е върху проведеното вътрешно разследване от комисията при жалбоподателя и установяването на трудовия характер на злополуката станало основание и за декларирането й по този ред, предвид приемането от осигурителя, че Я. извършвал дейности по разтоварването на камиона макар такива задължения да не са му вменени. Посочено е, че липсват доказателства от медицински характер, които да навеждат на извод за причина за падането на Я. негови конкретни оплаквания свързани със заболяването му - [заличен текст]. Посочено е, че независимо от установеното хронично заболяване крайният вредоносен резултат има травматичен характер, което се потвърждава от медицинските документи, поради което не е налице хипотезата по чл. 73, ал. 2 от НМЕ, при която патологични състояния вследствие на заболяване не се считат за трудова злополука. Отразено е становището на ответника, че категорично Я. е извършвал дейност в интерес на работодателя, доколкото дори и да не е участвал в разтоварването, а само да е наблюдавал същото, като се е намирал до камиона, на практика е извършвал визуален контрол на дейността, което е в интерес на предприятието. Отчетено е, че при подаване на декларацията за трудова злополука не са посочени обстоятелства, подлежащи на обсъждане в хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО. Прието е, че пострадалото лице е осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от КСО, че е налице внезапно увреждане през време и по повод на извършваната работа, както и причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат – внезапно увреждане и временна неработоспособност доказани с медицински документи, поради което е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано по съдебен ред от "Аптечно - Пловдив" АД като с Решение № 1518 от 11.09.2023 год. постановено по адм. д. № 2385/2020 год. на Административен съд Пловдив жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. С решение № 9241/26.04.2024 год. постановено по адм. дело № 11000/2023 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, е отменено Решение № 1518 от 11.09.2023 год. по адм. д. № 2385/2020 год. като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че поради разнопосочност на изводите на вещите лица е следвало да се назначи комплексна СМЕ и като не е сторил това, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неустановяване на фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели и на пострадалото лице, чиито показания и обяснения, както и изводите на вещите лица по назначените четири съдебно-медицински експертизи са възпроизведени в мотивите на оспореното съдебно решение. За да отхвърли подадената от дружеството-осигурител жалба първостепенният съд е приел, че по делото е категорично установено увреждане на здравето, което е настъпило внезапно, неочаквано и непредвидено, станало e по време на работния процес и е налице пряка причинна връзка между неблагоприятния резултат - временната неработоспособност и внезапното увреждане на здравето, поради което правилно злополуката е била квалифицирана като трудова от длъжностното лице в ТП НОИ Пловдив, респективно неговото разпореждане е било законосъобразно потвърдено с обжалваното решение, тъй като са налице всички елементи от съдържанието на фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Според първоинстанционният съд от заключението по назначената при новото разглеждане на делото пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че повишеното количество кръвна захар в кръвта на пострадалото лице веднага след злополуката може да бъде обяснено със заболяването на лицето - [заличен текст], ведно с преживения стрес. Административният съд е счел, че с оглед заключенията на вещите лица по комплексната СМЕ и изготвените при първоначалното разглеждане на делото пред административния съд съдебно-медицински експертизи придружаващите заболявания на лицето и конкретно [заличен текст] нямат отношение към възникналите травми от злополуката и не са причина за получаване на припадък, т.е. травмите не са били получени заради наличието на това заболяване. Също така съдът намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото категорично се отхвърля твърдението на жалбоподателя за наличието на хипотезата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, изключваща квалифициране на злополуката като трудова по чл. 55 от КСО. Според първата инстанция Я. е загубил баланс и е паднал без да губи съзнание преди това като падането може да е плод на случайно загубване на равновесие, невнимание или изместване на центъра на тежестта, доколкото самият Я. е посочил, че е дърпал товар от камиона с помощта на колан и кука, която се е откачила, като независимо от причината за злополуката, същата не е в причинно-следствена връзка със заболяването на пострадалото лице. Съдът е приел, че травматичните увреждания в действителност са получени след падане на лицето от 1,10-1,20 м височина по време на извършване на товаро-разтоварителни дейности, които според съда представляват част от трудовата дейност, поради което правилно е произнасянето на административния орган, че злополуката следва да се определи като трудова. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилно в решението си първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва кумулативното наличие на посочените в чл. 55, ал. 1 от КСО елементи на трудовата злополука като осигурен социален риск. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От цитираните белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, е видно че в случая са налице само част от тях - увреждане на здравето на осигурено лице настъпило внезапно и причинило неработоспособността на пострадалия и причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорният въпрос в случая касае наличието на функционална връзка. Именно тази връзка има решаващото значение за квалифициране на една злополука като трудова, т.е. връзката на увреждането с изпълняваната работа. За да е „трудова“ една злополука следва увреждането на здравето да е настъпило във връзка с изпълнението на работа по трудово правоотношение. За изясняване на този въпрос следва да бъде съобразена, както фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, така и какви са били задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция, която е имал в предприятието. В настоящия случай увреждането на Е. Я. е настъпило по време на работа, но не е безспорно установена функционална връзка и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. Първостепенният съд е приел, че инцидентът категорично е настъпил по време и във връзка с работата на Я. като шофьор осъществяващ международен превоз на товари като в случая е категорично установено, че при настъпване на инцидента същият е осъществявал дейност свързана с предаване на пратката на получателя, т.е. действал е изцяло във връзка с възложените му задължения по трудовия договор. За разлика от съда административният орган приема, че увреждането е настъпило по повод извършваната работа. На първо място от пострадалото лице са наведени твърдения, че злополуката е настъпила при извършването на разтоварни дейности от негова страна. Следва да се посочи, че такива задължения не са възложени на лицето съобразно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „шофьор - международни превози на товарен автомобил над 12 тона“. Както е установил и административният съд в длъжностната характеристика са включени задълженията да се явява в срок на разтоварния пункт, да носи отговорност за товара и предаването му по предназначение в съответствие със заявката на превоза и превозните документи, включително стриктното поддържане на предписания температурен режим и начина на укрепване, да комплектова, прецизно да попълва и приключва превозните и митнически документи. Изводът на съда, че извършването на товаро-разтоварни дейности е част от трудовата дейност, е неправилен и необоснован. Задълженията по длъжностната характеристика не включват непосредствено, пряко участие в дейности по разтоварване на превозваните стоки. На лицето не е възложено осъществяването на такива дейности, същите не се обхващат от трудовата му функция, нито тези дейности са необходими за нейното осъществяване и не представляват подготвителни или спомагателни работи. Пострадалият съзнателно е извършил по своя преценка несвойствени с длъжностната му характеристика дейности. От друга страна в процесния случай не е категорично установен механизмът на настъпване на уврежданията. В разпореждането, с което злополуката е приета за трудова, е посочено, че вероятно Я. е помогнал при разтоварването на палети от ремарке на камиона, при което е загубил равновесие, подхлъзнал се е и е паднал от ремаркето. В мотивите на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е посочено, че не може категорично да се отхвърли участието на пострадалия в разтоварната дейност, като са посочени няколко хипотези – пряко участие в разтоварната дейност или извършване на спомагателна дейност във връзка с разтоварването или наблюдение на разтоварния процес. Съдът е счел, че най – вероятно в случая е имало падане от неголяма височина върху терен, който е бил сравнително равен, както е приел, че каквато и да е причината да се случи злополуката, същата не е в причинно-следствена връзка със заболяването на пострадалото лице. Направените изводи относно вероятността и възможността за наличие на падане или за осъществяване на другите посочени обстоятелства, не са фактически констатации, а са свързани с предположения за начина на настъпване на уврежданията. Административният съд не е взел предвид и не е обсъдил наличието на противоречиви данни като според дадените от пострадалото лице обяснения в съдебно заседание от 16.09.2021 год. инцидентът е станал при разтоварване на палети от негова страна, загуба на равновесие и падане от камиона, а според обясненията на Я. пред ТП на НОИ Пловдив инцидентът е настъпил при свличане на брезента на ремаркето на камиона докато наблюдавал разтоварването на стоката. Тези твърдения обаче не са подкрепени от показания на непосредствени очевидци, а твърдението на Я. за наличие на такива е останало недоказано. Според сведенията съдържащи се в представените в превод декларация от управителя на „БТЛ Румъния Медицинска апаратура“ ООД и подадения от същото дружество формуляр пред Териториален инспекторат по труда Букурещ, инцидентът е настъпил след доставянето на палетите, при подписване и подпечатване на документацията и преки очевидци на инцидента с Е. Я. няма. Не може да бъде споделен изводът на първостепенния съд, че е без значение причината за злополуката, доколкото последната не е в причинно-следствена връзка със заболяването на лицето. В своята практика ВАС е разглеждал например случаи на упражнено насилие вследствие на конфликт (каквито твърдения навежда касатора), при които липсва функционална връзка (така напр. Решение № 6817 от 07.06.2021 г. по адм. д. № 3760/2021 г., Решение № 7415 от 18.06.2021 г. по адм. д. № 4889/2021 г., Решение № 8130 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 2023/2019 г., Решение № 7151 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2019 г., Решение № 10725 от 24.07.2012 г. по адм. д. № 4093/2012 г. Решение № 15638 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 9084/2009 г., и др.). В тази връзка не може да бъде игнорирано становището на вещото лице доц. д-р Тимонов, че уврежданията в областта на [заличен текст] не могат да бъдат причинени при падане, а причиняването на увреждането е вследствие на удар с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност. Според вещите лица по приетата комплексна СМЕ констатираните травматични увреждания са получени от въздействието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене, което според тях не изключва възможността да са получени при падане. В направените в съдебно заседание от 18.02.2025 год. разяснения (както и в обстоятелствената част на КСМЕ) вещото лице д-р Димитров посочва, че „статистически падането е възможна причина за [заличен текст], но сред най-често срещаните такива е междуличностното насилие“. С оглед на така установеното като основателни се възприемат наведените оплаквания в касационната жалба за липса на доказателства, потвърждаващи описания от пострадалия механизъм за настъпване на увреждането по време на работа. Първоинстанционният съд е дал превес единствено на обясненията и твърденията на самия жалбоподател, които по силата на разпоредбата на чл. 154 от ГПК приложим на основание чл. 144 АПК подлежат на самостоятелно доказване, което в случая не е сторено. С оглед гореизложеното неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от съдържанието на фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Отсъствието на безспорна функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и уврежданията сочи неналичност на фактическия състав на чл. 55, ал.1 от КСО. Оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. При този изход на делото на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 4140,40 лева (четири хиляди сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки), включително юрисконсултско възнграждение в общ размер на 800 лева (по 200 лева за всяка съдебна инстанция). На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон и изчислена по този начин се равнява на 2116, 95 евро (две хиляди сто и шестнадесет евро и деветдесет и пет евроцента). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,