Определение № 65 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 731/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22691 от 13.12.2019 г. на И. С. К. и Й. С. К., чрез пълномощника им адв.П. Т. против определение № 4025 от 05.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2590 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях молба за допускане обезпечение на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.537, ал.2 ГПК чрез „спиране на строителството“ в ПИ в [населено място], р-н Витоша, в.з. “Киноцентър І“, с площ от 1207 кв. м., с идентификатор № ***. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, иска се отмяната му и допускане на обезпечението. Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Софийският апелативен съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените от И. С. К. и Й. С. К. против С. П. С. и „ЪПДЕЙТ НИЙДЕД“ ЕООД искове за установяване на правото на собственост на 2/3 ид. ч. на ПИ в [населено място], р-н Витоша, в.з. “Киноцентър І“, с площ от 1207 кв. м., с идентификатор № ***, заедно с построената в него жилищна сграда, с площ от 70 кв.м., с идентификатор № **** и отмяна на нотариален акт за продажба на същия имот от 25.04.2016 г. чрез „спиране на строителството“ в имота. Прието е, че поисканата мярка е неподходяща, а освен това налагането й е извън компетентността на гражданския съд. Атакуваното определение е правилно. В практиката си ВКС безпротиворечиво приема, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл.389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение/, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща /решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г. на IV г.о.; определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 5/2012 г. на IV г.о. и др./. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица /определение № 26 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 198/2016 г. на I г.о. и др./. При определяне на „подходящата“ обезпечителната мярка /извън съображенията за допустимост на исканото обезпечение на висящия или бъдещ иск/ съдът не може да излезе извън кръга на своята правораздавателна компетентност и с произнасянето си да замести компетентен административен орган, без да зачете закона, който установява процедурата и предпоставките за вземане на административното разрешение и срещу което разрешение, заинтересованата страна има право на защита. Поисканото от жалбоподателите обезпечение чрез "спиране на строителството" е извадено от компетентността на гражданския съд и съобразно разпоредбите на ЗУТ е предоставено в правомощията на административен орган, който не може да бъде задължен да действа с разпореждане на граждански съд /определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3999/2013 г. на IV г.о./. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение