Решение № 8262 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на фондация „Международна фондация България 2002“ с ЕИК 130980465 и със седалище и адрес на управление в София, бул. „Възкресение“ № 151, представлявана от Ж. Джераси, срещу Решение № 24629 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 9494 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. (изменено с Определение № 28980 от 03.09.2025 г., постановено по същото административно дело), в частта, в която исковата претенция на Национален фонд „Култура“ против „Международна фондация България 2002“ е уважена за сумата над 2 245, 30 лв. до присъдения размер от 18 780, 00 лв. С обжалваното решение фондация „Международна фондация България 2002“ (Фондация/та) е осъдена да заплати на Национален фонд „Култура“ сумата от 18 780, 00 лв., изплатена по Договор № LI159-115/2021 г. за финансово подпомагане по Програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“ за реализация на проекта „Академия ЧАПЛИН – развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал „Факултета“ в София в областта на филмовото, телевизионното и театрално изкуство“; мораторна лихва за периода от началната дата на неизпълнение – 01.01.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2024 г. в размер от 4 301, 07 лв., както и законната лихва върху главницата от 18 780, 00 лв., считано от 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част и отхвърлянето на иска на Национален фонд „Култура“ за сумата от 16 534, 70 лв., ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 30.09.2024 г. и със законната лихва, считано от 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за две инстанции, съобразно изхода на спора. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба – Национален фонд „Култура“ (НФК/Фонд/а/ът) със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Лъчезар Станчев“ № 7, ет. 3, я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено, като правилно. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което я преценява като допустима за разглеждане. По основателността й, Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите на страните, извърши преценка на доказателствата по делото и провери решението в обжалваната част на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 126 АПК, във вр. с чл. 19ж АПК, по искова молба на НФК, предявена против фондация „Международна фондация България 2002“, за осъждането на фондацията да заплати на ищеца сумата от 18 780, 00 лв., представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по неизпълнен Договор № LI159-115/2021 г. за финансово подпомагане по Програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“, за реализация на проект „Академия ЧАПЛИН – развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал „Факултета“ в София, в областта на филмовото, телевизионното и театрално изкуство“, ведно с мораторна лихва от 4 301, 07 лв. за периода от началната дата на неизпълнение – 01.01.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2024 г., както и със законната лихва за забава върху главницата от 18 780, 00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е установил от фактическа страна, че между страните е сключен Договор № LI159-115/2021 г. за целево финансово подпомагане по Програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“, за реализация на проекта „Академия ЧАПЛИН – развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал „Факултета“ в София в областта на филмовото, телевизионното и театрално изкуство“ (Договор/а/ът) – л. 6-8 от първоинстанционното дело. Съгласно чл. 10, ал. 1 от този Договор, Фондацията е поела задължение да предостави на НФК пълни данни за реализация на проекта в срок до 31.12.2022 г., като ал. 2 от същия член предвижда, че за отчитане разходването на предоставените средства се изготвят и представят финансови отчети, в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и съдържателен отчет относно изпълнението на проекта посредством електронна система за отчитане на проекти на НФК. В разходно-оправдателните документи се упоменава програмата на НФК, по която е получено финансирането и се посочва номера на договора за финансово подпомагане. Съобразно чл. 10, ал. 4 от Договор № LI159-115/2021 г., за доказване на реално извършени разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта, се представят сканирани разходно-оправдателни документи, изготвени по съответния ред, съгласно действащия Закон за счетоводството. В ал. 5 и ал. 6 от чл. 10 на Договора е регламентирано съдържанието на финансовия и съдържателния отчет, както следва: финансовият отчет включва опис в табличен вид на извършените разходи по проекта и разходно-оправдателни документи, а съдържателният – описание на събитията в изпълнение на проекта, пресдосие и най-малко едно копие от всички материални, рекламни и други продукти, произтичащи от осъществяването на проекта. В чл. 14 от Договора, озаглавен „Неустойки“, е предвидено, че при неизпълнение от Фондацията на задълженията по него или непредставяне на документи, че получените по този договор средства са разходвани по предназначение, те се възстановяват в пълен размер, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 пункта. Сумата на целевото финансово подпомагане по Договора в размер на 18 780, 00 лв. е преведена изцяло от ищеца на ответника по иска по банков път на 15.12.2021 г. – л. 8 (гръб). При осъществена между страните комуникация фондация „Международна фондация България 2002“ е представила единствено съдържателния отчет във връзка с изпълнението на проекта „Академия ЧАПЛИН – развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал „Факултета“ в София в областта на филмовото, телевизионното и театрално изкуство“. По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице О. Х. Танева, със задача да отговори, след запознаване с доказателствата към отговора на исковата молба и след извършване на справка в счетоводството на Фондацията, „Какъв е размерът на изплатените възнаграждения, осигурителни вноски и данъка по ЗОДФЛ на участниците в екипа на организацията, съгласно проектната документация и какъв е общият размер на разходваните по предназначение средства от предоставената субсидия?“ Съгласно заключението на вещото лице (л. 102-113), неоспорено от страните, сумата на целевото финансово подпомагане по Договор № LI159-115/2021 г. е разходвана за възнаграждения и осигурителни вноски на участниците от екипа на „Международна фондация България 2002“ по проект „Академия – ЧАПЛИН“ – 5-ма души, като общо платените суми от Фондацията възлизат на 16 534, 70 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Преценил е допустимост и основателност на иска в претендирания размер. Квалифицирал е договора, сключен между страните като административен договор по смисъла на определението, дадено в чл. 19а, ал. 2 АПК, във вр. с ал. 1 от същата норма. Счел е, че същият е сключен в изискуемата писмена форма за действителност, съгласно чл. 19а, ал. 2 АПК и е с необходимото съдържание - страните, които го сключват, описание на предмета на договора, датиран е и е подписан от страните. Мотивирал се е, че договорът е действителен и е породил целените с неговото сключване правни последици. Посочил е, че след като договорът е породил своето правно действие и ищецът е изпълнил задължението си да преведе сумата за финансово подпомагане, за ответника се е породило задължението да реализира проекта, съобразно посоченото от него във формуляра за участие, явяващ се, на основание чл. 16 от Договора, неразделна част от него, както и да представи съответните отчети за изпълнението му. Преценил е, че след като ответникът по иска не е представил финансов отчет в срока по чл. 10, ал. 1 от договора, това е равнозначно, на основание чл. 12 от същия, на неизпълнение и поражда последиците по чл. 14 от Договора – да се възстанови получената по Договора сума на целево финансово подпомагане в пълен размер, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 пункта. Уважил е иска, така както е претендиран, ведно с акцесорните претенции за лихви. Касационната инстанция, в настоящия състав преценява решението в обжалваната част като валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд не е дал правна квалификация на предявения иск. В обстоятелствената част на исковата молба се сочат едновременно чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата и точки от договора, сключен между страните, измежду които и т.14. Към датата на сключване на договора, разпоредбата на чл. 33, ал.4 ЗЗРК е действала и е предвиждала следното: