Решение № 7917 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14809/2014 г.

Решение № 7917 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14809/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Дафина Георгиева Кръстева от гр. Монтана чрез адв. Петрова срещу решение № 516 от 8.10.2014 г. по адм. дело № 713/2013 г. по описа на Административен съд Монтана в отхвърлителната му част. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му в оспорената част с постановяване на ново решение по съществото на спора, като се уважи жалбата против определения данък върху недвижимите имоти и лихвите върху тях. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът - секретар на община Медковец, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата, като заявява, че първоинстанционното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и върнато за ново произнасяне на административния орган. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразен мълчалив акт на секретаря на община Медковец, с който е потвърден АУЗД № 23 от 04.10.2013 г. на орган по приходите при община Медковец, в частта в която са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2008-31.12.2012 г. ведно с начислените лихви, отхвърлил е като неоснователна жалбата на Дафина Кръстева против мълчалив акт на секретаря на община Медковец, с който е потвърден АУЗД № 23 от 04.10.2013 г. на орган по приходите при община Медковец, в частта в която са установени задължения за ДНИ за периода 01.01.2008-31.12.2012 г. ведно с начислените лихви, и е върнал преписката на органа по приходите за съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционното решение, в отменителната му част, като неоспорено е влязло в сила. В оспорената част, същото като недопустимо, следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон касационният съд следи служебно. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено с участието на надлежните страни може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В случая, в образуваното по жалба на Дафина Кръстева от гр. Монтана административно дело съдът е конституирал като страни Дафина Кръстева като жалбоподател и секретаря при община Медковец като ответник. За да приеме секретаря при общината за надлежна ответна страна, съдът се е позовал на представена по делото (л. 122) заповед № 127-А от 20.11.2012 г., с която на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ кметът на общината е определил именно секретаря на същата да упражнява правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Цялото съдебно производство е проведено с ответник именно секретарят на община Медковец. Административен съд Монтана неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно цитираните норми, на кмета на общината е предоставено правомощието да определи със своя заповед служителите от общината, имащи правомощия на органи по приходите, т. е да установяват задължения по декларации. Законодателят е този, който изрично е предоставил на ръководителя на звеното за местни приходи процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Следователно, както е посочено и в процесния АУЗД (л. 70), същият подлежи на обжалване пред началник отдел "Местни приходи" при община Медковец и това е решаващият орган и съответно надлежна ответна страна в първоинстанционното производство, която следва да бъде конституирана. Като е конституирал като страна в съдебното производство секретаря при община Медковец, съдът е провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Касационният съд следва да обезсили постановеното съдебно решение в оспорената му част и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни и в частност началник отдел "Местни приходи" при община Медковец. Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,