Определение № 23 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 983/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], срещу решение №4 от 31.01.2020г., постановено по в.т.д.№341/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което (след отмяна на решение №428/25.10.2019г. по т.д.№142/2019г. на Бургаски окръжен съд), е признато за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищците М. С. С. и И. П. М. не дължат сумата 40 468лв., от които 36 993лв. – неолихвяема сума, 1 361лв. - законна лихва и 2 113 лв. – пропорционални такси, представляващи неизплатена част от задълженията по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение №218/16.01.2013г. по ч.гр.д.№269/2013г. на Бургаски районен съд, поради погасяване на задълженията по давност. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният състав е приел, че на налице последиците на погасителната давност по отношение на процесните взимания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС има действие занапред, поради което до приемането му не е текъл давностен срок съгласно чл.115, б.ж ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като е формулирал следния правен въпрос: „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Твърди се, че въпросът се решава противоречиво от различни състави на ВКС, което е обусловило образуването на тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от М. С. С. и И. П. М., в който се поддържа, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Поставеният от касатора въпрос, свързан с времевото действие на отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на иска по чл.439 ГПК и е значим за правния спор по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане на председателя на ВКС от 20.02.2020г. е образувано тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по идентичен въпрос: „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? На основание чл.292 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. С оглед т.2 от ТР №8/7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение