Определение № 4093 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3462/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 11280/27.06.2024г. на ищците Е. В. и В. В. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 381/20.06.2024г. в частта за разноските. Молителите твърдят, че с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, а именно – исковете им по чл. 432, ал.1 КЗ за уважени за още по 30 000 лева над присъдените от първите две инстанции, им се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съразмерно на новоуважената част или още 7320 лева за представителство пред САС и още 6100 лева за представителство пред ОС Кюстендил. Претендират присъждане на цитираните суми. Насрещната страна – ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ възразява срещу искането, изтъквайки неприложимостта на НМРАВ и че върху възнаграждението по чл.38 ЗА не се начислява ДДС. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и частично основателно по следните съображения: С касационното решение са присъдени допълнително на всеки от ищците по 30 000 лева – обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ, над присъдените от първите две инстанции по 150 000 лева, а на адв. Н. Д., на основание чл. 38, ал.2 ЗА – възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Предвид променения изход по съществото на спора, на ищците се следват в приложение на правилото на чл. 78, ал.3 ГПК разноски за първата и въззивната инстанция съразмерно на уважената част от исковете, която е по 180 000 лева. Съответното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на допълнителното обезщетение от общо 60 000 лева съдът определя, като има предвид, че за първоначално уважената част от исковете - общо 300 000 лева, е присъдено адвокатско възнаграждение от 9060 лева от първата инстанция. Така, съответното на допълнителните общо 60 000 лева обезщетение адвокатско възнаграждение е по 1812 лева за първата и за въззивната инстанция. За разликата до пълните претендирани размери искането е неоснователно, тъй като, от една страна, материалният интерес е само един от факторите от значение за определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА (предвид даденото с решението на СЕС по дело C-438/22 разрешение относно приложението на НМРАВ), а от друга - останалите критерии са вече отчетени при определяне на присъденото за първоначално уважената част от исковете възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, съдът