Определение № 60 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2021 г.

Производството e по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 340065/26.07.2021 г. на П. Д. И. - Г., подадена чрез процесуалния представител адвокат С. Ж. от САК, срещу определение от 12.07.2021 г., постановено по в.гр. дело № 10306/2020 г. по описа на Софийски градски съд, III - „б“ въззивен състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба вх. № 289382/09.03.2021 г. за изменение на основание чл. 248 ГПК на въззивно решение № 261177 от 22.02.2021 г. по в. гр. д. № 10306/2020 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като в полза на П. И. - Г. бъдат присъдени разноски за заплатена пред Софийски районен съд държавна такса от 80 лева, държавна такса от 40 лева - пред Софийски градски съд, както и адвокатски хонорар - по 200 лева за всяка инстанция. В молбата е направено и искане за намаляване на присъденото в полза на „Банка ДСК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че е подадена касационна жалба вх. № 297498/26.03.2021 г. от ищцата по делото П. Д. И. - Г. срещу въззивното решение, с което е обезсилено решение № 277549 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 47893/2018 г. на Софийски районен съд в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, в. чл. 146 ЗЗП за признаване за установено по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, че клаузата на т. 7.1, изречение второ от Общите условия към договор за кредит от 30.11.2011 г., сключен между банката и ищцата, е нищожна. В тази част производството по делото е прекратено, като Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част. По тази касационна жалба е образувано гр. дело № 3543/2021 г., което е разпределено на същия съдия-докладчик, респ. - съдебен състав на ІV г. о. на ВКС, и по което предстои произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК в закрито заседание на 08.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро ГПК, определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба и същевременно липсват причини, налагащи отделното им разглеждане. Предвид това, налице са предпоставките по чл. 213 ГПК за съединяване на двете производства за общото им разглеждане под номера на гр. д. № 3543/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. Воден от изложеното и на основание чл. 213 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение