Определение № 13321 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на П. С. И., Д. Х. И., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните лица Я. М. С. и П. Д. И., Б. С. Ш., действащ лично и като баща и законен представител на малолетното лице С. Б. Ш., Ж. С. И., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното лице Т. Ж. И., А. К. А., А. С. Б., А. Б. Б., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Д. А. Б., П. Т. О. и Д. Ю. К. чрез техния пълномощник срещу определение № 12705/10.04.2025 г. по адм. д. №3778/2025 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от частните жалбоподатели с искане за прогласяване нищожността, респективно незаконосъобразността на заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която се нарежда на Столична община, район „Илинден”, Ц. С., Б. П., С. С. и Ж. С., като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, премахването на: „143 (сто четиридесет и три) броя строежи (сгради и постройки), всичките представляващи „[заличен текст]“ и намиращи се в УПИ III - за търговия, УПИ IV - за гараж, спорт и озеленяване и в ПИ с [идентификатор] от кв. 3, м. [заличен текст], съгласно ПУП /КРЗП/, одобрен с Решение № 118 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, с административен адрес: гр. София, [жк], [улица], район „Илинден” - СО и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Посочено е в оспорената заповед, че теренът, върху който са изградени постройките, е собственост от една страна на общината, а от друга на Ц. С., Б. П., С. С. и Ж. С.. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателите не са адресати на оспорения административен акт и за тях не е налице правен от обжалване интерес. Така постановеното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: В случая адресати на заповедта за премахване на основание чл. 195,, ал. 1 ЗУТ са само район "Илинден"-Столична община и Ц. С., Б. П., С. С. и Ж. С. като собственици на терена. В производството по чл. 195 и следващите ЗУТ адресати на заповедта могат да бъдат само собствениците на разпоредените за премахване постройки или собствениците на терена и/или носителите на ограничени вещни права върху тях. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на заповед със съдържание като оспорената и не могат да бъдат нейни адресати. Поради това за тях не е налице правен от обжалване интерес и същите не разполагат с активна процесулна легитимация за обжалване на процесната заповед. В конкретния случай, както адекватно е отбелязъл първоинстанционният съд, жалбоподателите не представят вещни права върху определен строеж или постройка, респективно върху терена. Твърдението им, че са ползвали определена постройка, разпоредена за премахване, не създава за жалбоподателите правен от обжалване интерес поради липсата на собственически или ограничени вещни права върху определена постройка или върху терена. Поради това подадената жалба е недопустима, тъй като поради липса на правен интерес не може да се упражни валидно процесуалното правомощие обжалване. Недопустимостта на предявената жалба обуславя недопустимост и на искането за спиране на допуснатото изпълнение. Предвид изложеното с постановяване на обжалваното определение съдът правилно е приложил относимия материален закон, като не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това обжалваното определение като материално и процесулно законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,