Решение № 4851 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. М., подадена чрез пълномощника адвокат Г. Хорозов, срещу решение № 33821 от 16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8103/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в атакуваната заповед не е посочено коя от хипотезите на чл. 178, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е налице и неправилно тя е издадена само срещу него, тъй като имотът има и друг съсобственик. Заявява, че към момента на издаването на процесната заповед, строежът се е ползвал на годно правно основание по предназначението посочено в действащото удостоверение за въвеждане в експлоатация - като кафе-бар. Неговата отмяна е влязла в сила след това, независимо, че заповедта за отмяна на разрешението за строеж вече е била в сила. Моли за отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Не претендира разноски. Ответникът - кмета на район Средец - Столична община, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. М. срещу заповед № РСЦ22-РА19-1/22.08.2022 г. на кмета на район Средец - Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа на строеж: „Преустройство на магазин № 1 в кафе-бар“, находящ се в сграда с идентификатор 68134.102.133.1, поземлен имот с идентификатор (ПИ) 68134.102.133, УПИ Х-133, кв. 390, м. Зона Г-Центъра (част) по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, район Средец, бул. Витоша № 55. От фактическа страна съдът е установил, че за преустройството на обекта са били издадени разрешение за строеж № 43/02.06.2010 г. от главния архитект на район Средец и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 949/08.10.2010 г. от директора на Дирекция „Контрол по строителството“. Разрешението за строеж е било отменено със заповед № ДК-10-ЮЗР-22/18.03.2019 г. на началника на РДНСК Югозападен район, потвърдена с решение № 2561 от 18.05.2020 г. по адм. дело № 5135/2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 8399 от 12.07.2021 г. по адм. дело № 11194/2020 г. на ВАС. След отмяната на разрешението за строеж е било отменено и удостоверението за въвеждане в експлоатация със заповед № РД-09-09-13/01.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, потвърдена с решение 6158 от 19.10.2023 г. по адм. дело № 4856/2023 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3403 от 20.03.2024 г. по адм. дело № 109/2024 г. на ВАС. В хода на извършена проверка контролните органи установили, че преустроеният магазин, представляващ строеж четвърта категория, функционира и се ползва като кафе-бар от „Бистро 55“ ООД по силата на договор за наем, сключен с А. Г. М. в качеството му на съсобственик. Съгласно нотариалния акт, другият съсобственик на имота е Й. Г. М.. За проверката е съставен констативен акт, въз основа на който била издадена оспорената пред АССГ заповед. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, в надлежна форма и с изискуемите реквизити. Като неоснователно е отхвърлено възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради неуведомяване и неучастие в производството на другия съсобственик, тъй като преценката кой да бъде адресат на акта принадлежи на органа, а за А. М. е недопустимо от свое име да брани чужди права. АССГ е намерил, че заповедта е също материално законосъобразна и съответна на целта на закона. Обсъдил е предвижданията на приложимите норми на чл. 178, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ и се е позовал на отмяната на удостоверението за въвеждане в експлоатация на преустройството на обекта от магазин в кафе-бар и окончателното произнасяне с решението по адм. дело № 109/2024 г. на ВАС. Изложил е, че тази отмяна е приравнима на изначална липса на въвеждане в експлоатация и ползването на строежа е несъвместимо със забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, а влизането в й сила е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било спряно до приключване на производството по обжалване на заповедта за отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация и след окончателното произнасяне на ВАС, е било възобновено и произнесено обжалваното сега решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че строежът - преустройство от магазин в кафе-бар, чието разрешение за строеж е отменено по силата на съдебно решение, се е ползвал не по предназначение. Контролните органи са установили при проверката, че той функционира като кафе-бар, вместо като магазин, което е в нарушение изискванията на чл. 178, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ. Относимите обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед са реалното ползване на строежа не по предназначение и това изрично е изложено от фактическа страна в заповедта. Същото не се и оспорва от касатора, поради което възражението му за неяснота относно приложимата хипотеза на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не може да бъде възприето. Ползването не по предназначение произтича не само от заповедта за отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация, която е издадена преди процесната заповед, но е влязла в сила след това, а основно от отмяната на разрешението за строеж, която несъмнено е влязла в сила преди издаването на процесната заповед. Именно с тази отмяна процесният обект е загубил предназначението си като кафе-бар, като е останало да действа предходното му предназначение - магазин. Всички административни актове издадени по повод обекта са били потвърдени от съда. Съгласно чл. 297 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, влезлите в сила решения са задължителни за съда, които ги е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Затова първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази, както с решение № 2561 от 18.05.2020 г. по адм. дело № 5135/2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 8399 от 12.07.2021 г. по адм. дело № 11194/2020 г. на ВАС, така и с решение 6158 от 19.10.2023 г. по адм. дело № 4856/2023 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3403 от 20.03.2024 г. по адм. дело № 109/2024 г. на ВАС. Правилно поради това е прието за доказано, че към датата на издаване на обжалваната заповед за забрана ползването на процесния строеж, той е представлявал магазин, а не кафе-бар. Решението е обосновано и с оглед новите обстоятелства, установени с решението по адм. дело № 109/2024 г. на ВАС. Същите обаче, не представляват юридически факти по чл. 142, ал. 2 АПК, а са свързани с преценката налице ли е осъществено от жалбоподателя ползване на обекта не по предназначение. Настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска противоправно ползването на строежи. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като заповедта не е насочена и срещу другия съсобственик на обекта. Изискванията за ползване на строежите по предназначение са по отношение на възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. А. М. притежава качеството на възложител, съгласно цитираната разпоредба, а съобразно представения договор за наем единствен се е разпоредил по ползването на обекта, поради което правилно процесната забрана е постановена спрямо него. Всяко лице, което претендира да е засегнато от акта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ има самостоятелно право на жалба. В случая оспорването е подадено от посочения като адресат на заповедта А. М. и както е посочил АССГ, недопустимо е той да предявява чужди права. Страни в административното и съдебното производство са административният орган и адресатът на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ., а с разпоредителната част на административния акт не се създават задължения за другия съсобственик на обекта, предмет на забраната за ползване. С оглед на гореизложеното касационният състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение