Определение № 164 от 25.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1318/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на З. Л. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № 306901/05.01.2018г. по гр.д. № 59874/2016г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 44 състав, с което молителят е осъден да заплати на „Про Л.” АД по иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД сумата от 19 625,13 лв., представляваща вземане за непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL374475 от 20.03.2008г., сключен между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и З. Л. Х., което вземане е прехвърлено от банката – кредитор в полза на „Бългериън Р. Сървисиз” АД по силата на договор за цесия от 09.04.2008г., а впоследствие повторно прехвърлено от цесионера в полза на банката съгласно договор за цесия от 30.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2016г. до окончателното плащане. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, като се твърди, че вследствие нарушение на процесуалните правила, молителят е бил лишен от възможността да участва в делото чрез назначаването на особен представител при наличие на хипотезата на чл.47 от ГПК. Ответникът по молбата „Про Л.” АД изразява становище, че молбата е недопустима и евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307, ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане: Влязлото в сила първоинстанционно решение № 306901/05.01.2018г. по гр.д. №59874/2016г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 44 състав, е постановено по реда на чл.238, ал.1 от ГПК. Администриращият съд е изпратил молбата за отмяна на неприсъственото решение по компетентност на Върховен касационен съд. С разпореждане №216/24.10.2018г. Председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, съобразявайки разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК, е изпратил молбата по компетентност на Софийски градски съд. С протоколно определение от 20.05.2019г. по в.гр.д. №14222/2018г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото по компетентност на ВКС, с оглед изричното твърдение на молителя, че е предявил молба по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, а не по реда на чл.240 от ГПК. Отмяната на неприсъствено решение е извънистанционен способ за защита на влязло в сила неприсъствено решение при наличие на изрично посочени в чл.240, ал.1 от ГПК основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено неприсъствено решение да е била лишена от възможност да участва в делото. И трите основания за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК съвпадат с хипотези на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и изключват тяхното приложение. Съгласно изричната разпоредба на чл.303, ал.3 от ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 от ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Именно такава е и настоящата хипотеза. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила неприсъствено решение, постановено по реда на чл.239, ал.1 от ГПК. Искането за отмяна е обосновано с твърдението, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и пропуск да му бъде назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, т.е. релевирано е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.1 от ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Именно правилото на чл.303, ал.3 от ГПК е процесуалната пречка за разглеждане на молбата за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл.307, във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд