Определение № 75 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.7232/25.11.2011 г., подадена от адв. П. Г. – процесуален представител на ищцата Н. Г. Г. от [населено място], област П., против въззивно решение №460/26.10.2011 г. по гр.д.№832/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о. С определение №1042/03.10.2012 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по няколко въпроса, два от които са относно приложението на чл.269 ГПК. С разпореждане от 10.01.2013 г. е образувано по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГК по следните въпроси: “Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.”, “Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото.”, “При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения, и актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.”, и др. Това налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,