Решение № 375 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петров, срещу Решение № 15776 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2528/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на П. Е. Б. е отменено Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса и преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с мотивите на съдебното решение. В жалбата са наведени доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК. По подробно развити съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба срещу индивидуалния административен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касация - П. Е. Б. от гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Иванова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 3 000 (три хиляди) лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във вр. с прилагане на чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Протокол № Е112-04-471/31.07.2023 г. на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, е отказано провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване на здравноосигуреното лице П. Е. Б. (за операция за [заличен текст]), планирано да се осъществи в Университетска клиника Лайпциг, Германия, съгласно представена оферта и план за лечение. От фактическа страна по делото е установено, че П. Е. Б. е подал до НЗОК заявление с вх. № Е112-01-54/24.07.2023 г. за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, съгласно представен план за лечение в Университетска клиника Лайпциг, Германия. Изпълнил е указанията на административния орган и е представил всички изискани от него документи. Съдът е приел, че не е спорно, че междувременно медицинската помощ е оказана, като П. Б. е постъпил в клиниката в гр. Лайпциг, Германия, на 01.08.2023 г. и е опериран на 02.08.2023 г. Общо платените от него разходи за лечението възлизат на сумата от 14 452.66 евро, платени с платежно нареждане за кредитен превод от 28.07.2023 г. Към заявлението са приложени декларация по образец, документ за самоличност, както и медицински документи, относими към заболяването – амбулаторен лист за извършен на 18.07.2023 г. преглед с ехография от лекар със специалност "Гастроентерология", при който е установена [заличен текст]. Пациентът е насочен за изследване и провеждане на компютърна томография. Представено е и разчитане от проведено компютър-томографско изследване в отделение по образна диагностика в МБАЛ "Света София", гр. София, от което е видно, че е констатиран [заличен текст]. [заличен текст]“. Подадено е допълнително заявление от 25.07.2023 г., като е представен и превод на първоначално приложените документи – кореспонденция с лечебното заведение, план за предстоящото лечение и предварителна ориентировъчна оферта за стойността на предстоящото планово лечение – 14 452,66 евро. С писмо по електронен път от 27.07.2023 г., жалбоподателят изпраща до НЗОК допълнителни разяснения при поставянето на диагнозата му и моментното здравословно състояние, като към писмото прилага разчитане от проведено на 21.07.2023 г. в Клиника по нуклеарна медицина хибридно образно изследване – позитронна емисионна томография с компютърна томография /PET/CT/, което потвърждава наличието на [заличен текст]. Представен е и амбулаторен лист от проведен на 27.07.2023 г. преглед в ДКЦ "Света София", с предписана терапия – операция, като предвид разположението и големината на формацията с ангажиране на [заличен текст], операцията се препоръчва да бъде направена в център за роботизирана урология в чужбина. Заявлението е прието за редовно и съдържащо необходимите документи, с оглед на което с писмо от 28.07.2023 г. е поискано становище от проф. д-р И. Д., член на експертния съвет по урология в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, и от проф. К. Я., член на експертния съвет по урология в УМБАЛ "Александровска" ЕАД, гр. София, относно дали едновременно са изпълнени на територията на България следните условия: 1. Възможно ли е провеждане на посоченото лечение в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове, в лечебно заведение на територията на България, в съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и възможната прогноза за резултата от неговото лечение? 2. Дали предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с еднаква ефективност, както лечението, което се предлага от лечебното заведение в другата държава-членка на ЕС? Постъпил е отговор от 31.07.2023 г. от проф. д-р К. Я., с който потвърждава диагнозата на П. Б. – [заличен текст]. [заличен текст] може да бъде извършена чрез отворена оперативна интервенция, лапароскопски или робот-асистирано. По данни от медицинската документация заключва, че общото състояние на пациента е добро. Конкретно на поставените два въпроса, експертът заявява, че е възможно провеждането на посоченото лечение в България и то се предлага с еднаква ефективност, като са посочени лечебни заведения в Република България, където може да се извърши робот-асистирана [заличен текст]. Постъпило е писмо и от проф. д-р И. Д., който също потвърждава диагнозата. Посочва, че обичайно урологичните злокачествени новообразувания се лекуват в планов или неотложен порядък. Заявява, че предвид опита и професионалната си съвест убедено счита, че е възможно извършване на лечението в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в изброени поне пет лечебни заведения на територията на България, които са с богат и завиден клиничен опит, отлични постоперативни резултати след такава минималноинвазивна иновативна операция и висок национален и регионален международен престиж. Приложените към заявлението документи, както и двете становища на експертите, са обсъдени на проведено на 31.07.2023 г. заседание на специализирана постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК, която дава становище, че съгласно мнението на експертите, провеждането на оперативно лечение при [заличен текст], включително робот-асистирана [заличен текст], е абсолютно възможно в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове и в пълно съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и прогнозата за резултата от прилаганото лечение в лечебно заведение на територията на България. Цитирани са посочените от експертите лечебни заведения и е посочено, че предлаганото лечение се прилага на територията на България с еднаква ефективност, както лечението, което се предлага от лечебното заведение в другата държава – членка на ЕС. Комисията приема, че двете кумулативни изисквания на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не са изпълнени. Управителят на НЗОК възприема това становище и издава Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. От доказателствата по делото се установява, че П. Б. е постъпил в клиниката в гр. Лайпциг, Германия, на 01.08.2023 г. и е опериран на 02.08.2023 г. като общо платените от него разходи за лечението възлизат на сумата от 14 452.66 евро, платени с платежно нареждане за кредитен превод от 28.07.2023 г. Обстоятелствата, относно извършеното лечение и платената за него сума, не се оспорват от административния орган. Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК е оспорено по съдебен ред от П. Б., като с решение № 2077/29.03.2024 г., постановено по административно дело № 8606/2023 г. на Административен съд - София-град административният акт е отменен и съдът е осъдил НЗОК да заплати на жалоподателя, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204, ал. 2 АПК, сумата от 14 452, 66 евро (равняващи се на 28 266, 95 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (претърпяна загуба - платена на 28.07.2023 г. сума за лечение в Университетската клиника в гр. Лайпциг, Германия) в резултат от незаконосъобразен административен акт - Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. на управителя на НЗОК. С решение № 2057 от 04.03.2025 г. по адм. д. № 6333/2024 г., VІ отд. на ВАС решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е приела, че първостепенният съд неправилно е квалифицирал подадената жалба и като иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, отказът на административния орган представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и същият не е съединен с иск по чл. 203 АПК, както е приел административният съд и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и следващите от АПК, а не по реда на чл. 204 АПК. Според мотивите на касационното решение административният съд е тълкувал превратно фактите и е направил правни изводи, които при преценката на основанията по чл. 146 АПК се явяват немотивирани, като допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. В мотивите към решението са дадени указания при новото разглеждане съдът обстойно да анализира фактите по конкретния случай, да прецени законосъобразността на обжалвания отказ и изложи мотиви относно липсата или наличието на основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане на делото пред първата инстанция е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение № 15776 от 09.05.2025 г. по адм. д. № 2528/2025 г. на Административен съд – София-град. Първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е издадено от компетентния орган, в съответната форма, но същото е постановено в противоречие с процесуалните изисквания за пълно и всестранно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, като част от тях не са проверени и обсъдени, което е довело и до неправилно приложение на относими материалноправни норми. Решаващият съд приема, че въпросът за възможността за провеждане на идентично лечение в необходимия срок в България е останал неизяснен. Изложени са мотиви за необоснованост на извода на административния орган, че пациентът може да получи лечение в България в оправдан от медицинска гледна точка срок, тъй като в случая липсва информация за текущото му здравословно състояние, прогноза за вероятното развитие на заболяването му и данни за оправдан от медицинска гледна точка срок, в който може ефективно да му бъде приложено лечението. Според съда поставените от страна на НЗОК въпроси към лекарите-специалисти са твърде общи и не съдържат никаква конкретика, относно текущото здравословно състояние на пациента, стадия на заболяването и вариантите за неговото развитие. Първоинстанционният съд намира, че в случая е било необходимо да се възложи на лекарите-специалисти нарочна задача за установяване на конкретна прогноза с оглед вариантите за развитие на заболяването, както и подходящите за състоянието на пациента лечения. Съдът извежда, че представените от експертите становища, не изясняват множество релевантни обстоятелства – стадий на заболяването, спешност от провеждане на съответно лечение, конкретна методика за извършване на операцията. Развити са съображения, че липсват данни относно начина на провеждането на оперативната процедура на територията на България в посочените лечебни заведения, за които се твърди, че разполагат с необходимото оборудване. Според съда в случая експертите са разяснили единствено, че от представената им медицинска документация, могат да потвърдят поставената диагноза – [заличен текст]. В становищата на експертите не е обсъдено конкретното здравословно състояние на пациента, в контекста на установената диагноза, както и липсва информация, относно стадия на заболяването, дали същото прогресира и ако е така - с какъв интензитет. Не са посочени конкретни прогнози за развитие на заболяването, с оглед конкретното здравословно състояние на пациента – очаква ли се влошаване, в какви срокове, или състоянието му е стабилно. В мотивите на акта се съдържа възпроизвеждане на постъпилите становища, поради което тези обстоятелства не са изяснени в хода на административното производство. При липса на заключение за тези факти, на практика е невъзможно да се обоснове извод, в какъв срок следва да се проведе лечението на пациента, а оттам и дали на територията на България такова лечение може да му бъде предоставено в оправдан от медицинска гледна точка срок. Решаващият съд приема, че само съответните лечебни заведения разполагат с необходимата информация, относно кои от тях отговарят на изискванията за извършване на такава дейност и са получили регистрация за това, с какъв технически и кадрови ресурс разполагат, с оглед което е следвало да бъде направено запитване до посочените лечебни заведения, относно възможността за извършване на конкретната манипулация в конкретния, неустановен в процесния случай, срок, като едва след това бъде извършена преценка на обстоятелствата. Във връзка с изложеното е посочено, че администрацията на НЗОК приема и обработва отчетите на лечебните заведения за изпълнените дейности по клинични пътеки, включително по КП № 168.2, същата разполага с необходимата информация кои лечебни заведения имат опит в прилагането на процедурата и могат да осигурят необходимото лечение на пациента, която информация е следвало да бъде обобщена и систематизирана. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и обстоятелства по делото. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса относно изпълнението на условията за предоставяне на разрешение за планово лечение в друга държава-членка на ЕС, заплащано от НЗОК. Във връзка с подаденото от П. Б. заявление от 24.07.2023 г. за издаване на разрешение (формуляр S2) от Специализираната постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК са проведени обсъждания на заявлението за лечение, които са обективирани в Протокол № Е112-04-462/27.07.2023 г. и Протокол № Е112-04-471/31.07.2023 г. Комисията е обсъдила представените от заявителя писмени доказателства и постъпилите на 31.07.2023 г. експертни становища от външни експерти, като е достигнала до краен извод, че в случая не са изпълнени двете кумулативни изисквания по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение извън държавата членка по пребиваване на лицето, а именно: въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето, и здравноосигуреното лице не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Управителят на НЗОК е споделил и възпроизвел този извод в мотивите на оспореното пред първата съдебна инстанция Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г. В мотивите на решението е посочено, че не е налице някоя от отрицателните предпоставки по същество, но органът е приел, че съобразно експертното мнение на външните експерти - специалисти по урология, провеждането на оперативно лечение при [заличен текст], включително робот-асистирана [заличен текст], е абсолютно възможно в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове и в пълно съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и прогнозата за резултата от прилаганото лечение в лечебно заведение на територията на Република България. Прието е, че предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с еднаква ефективност, както лечението, което се предлага от лечебно заведение в другата държава-членка на ЕС, както и че робот-асистирана [заличен текст] може да се извърши в редица лечебни заведения на територия на РБългария - Медицински комплекс „Доверие", гр. София, Болница „София Мед“ АД, гр. София, Болница „Токуда", Болница „Каспела" гр. Пловдив, УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен. В чл. 20, § 2 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Материалноправните предпоставки заложени в цитираната правна норма предполагат кумулативна наличност. В процесния случай не е спорно наличието на първата предпоставка – [заличен текст] чрез робот-асистирана [заличен текст] е сред обезщетенията, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса по Клинична пътека № 168.2 „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в коремната хирургия, гръдната хирургия, детската хирургия и урологията“. Първоинстанционният съд обосновано приема, че административният орган не е установил наличието на второто от посочените условия, за да е налице законосъобразен отказ за предварително разрешение на лечение. От значение за правилното решаване на конкретния правен спор са разясненията и указанията, дадените в т. 65 и т. 66 от Решение от 05.10.2010 г. по дело № С-173/2009 г. на Съда на Европейския съюз, в които е посочено, че не може да се откаже предварително разрешение по чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент № 1408/1971 г. (с идентично съдържание с чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004 г.), когато първото условие на разпоредбата е изпълнено и в държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение, както и че когато преценява дали в държавата членка по местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му. Съдът на ЕС приема в т. 71 и т. 72 от решението, че не може да се отхвърли молбата за разрешение, когато в държавата членка по местопребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, като това също трябва да се проверява във всеки отделен случай и че прилагането на посочената презумпция не само би довело до ограничаване на обхвата на правото, но и би създало пречка за свободното предоставяне на услуги в сектора на здравеопазването - пречка, която не може да бъде обоснована с императивни съображения от обществен интерес /свързани с риск от сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално и здравно осигуряване/. Доколкото Регламент № 1408/1971 г. е отменен със сега действащия Регламент № 883/2004 г., съгласно чл. 90, § 1 от последния, и разпоредбите на чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. и на чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004 г. са с идентично съдържание, даденото от СЕС тълкуване е изцяло приложимо. От разпоредбата на чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004 и дадените в цитираното решение на СЕС разяснения и указания следва необходимостта от извършване на преценка дали в държавата членка по местопребиваване се предоставя идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, както и дали това лечение може да бъде получено своевременно в тази държава, като тази преценка се прави за всеки отделен случай, при което се отчитат всички обстоятелства по конкретния случай. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че в случая административният орган не е установил безспорно наличието или липсата на посочените предпоставки по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Управителят на НЗОК е достигнал до формален и необоснован извод, че лечението може да бъде получено в България в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове и в пълно съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и прогнозата за резултата от прилаганото лечение в лечебно заведение на територията на България. В мотивите на решението управителят на НЗОК е възпроизвел изводите на двамата външни експерти – лекари със специалност урология, обективирани в приобщените по преписката експертни становища, но без да извърши анализ на същите и да изложи собствени аргументи за релевантните обстоятелства. Както в мотивите на акта, така и в становищата, които същите възпроизвеждат, не са обсъдени и не са установени текущото здравословно състояние на лицето и вероятно развитие на заболяването му, включително обстоятелствата, досежно стадия на заболяването, вариантите и прогнозите за развитието му, както и съществуващите алтернативи за лечение. Единствените относими към тези обстоятелства изводи се съдържат в становището на проф. д-р Я., в което декларативно е посочено, че общото състоянието на пациента е добро. Приетите от административния орган експертни становища не дават конкретен отговор и относно времевите параметри на лечението в РБългария. В административния акт (и в експертните становища) не е обсъдено и не е установено в какъв срок може да бъде осъществен прием на лицето в посочените лечебните заведения в Република България и дали евентуалното забавяне би увеличило риска за здравето и живота му. Липсват конкретни данни и относно успеваемостта при провеждането в България на посоченото лечение, както и с какво качество е в сравнение с извършеното в лечебното заведение в Германия. В случая не са изискани становища от посочените в експертните становища лечебни заведения дали и в какъв срок могат да приемат пациента и колко често се извършват подобни операции. Първостепенният съд правилно е приел, че административният орган е следвало да прояви процесуална активност за събиране на доказателства, включително чрез изискване на информация от лечебните заведения. Предвид горното, правилно е преценено от административния съд, че обжалваният отказ е издаден при неспазване на изискванията за пълно и всестранно изясняване на релевантните за спора факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до заключение в този смисъл и е отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Неоснователно е релевираното възражение, че доколкото в случая е подадено искане за издаване на предварително разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата – членка по осигуряване/пребиваване по реда на член 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а не искане за предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване в друга държава членка по Наредба № 5/2014 г. и Директива 2011/24/ЕС, неправилно в първоинстанционното решение са цитирани разпоредби на чл. 80ж от ЗЗО, които транспонират нормите на Директива 2011/24/ЕС. Въпреки съществените особености в двете процедури, в случая не е допуснатата неточност, която да е рефлектирала върху правилността на крайните правни изводи на първата инстанция, тъй като съдът правилно е обсъдил и приложил относимите разпоредби на член 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и е формирал изводи, относно визираните в тях предпоставки. Горното следва да бъде съобразено в контекста на Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 5 октомври 2010 година(*) по дело C 173/09, съгласно което в т. 48 е прието, че когато компетентната институция издаде отказ по подаденото от осигуреното лице искане за предварително разрешение за лечение, а впоследствие самата компетентна институция или съдът признае отказа за незаконосъобразен, осигуреното лице има право да му бъде възстановена пряко от компетентната институция сума, равна на тази, която тя по принцип би поела, ако разрешението е било надлежно предоставено в самото начало. След като е констатирал материалната незаконосъобразност на обективирания в процесното писмо отказ, съдът правилно го е отменил съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, като съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски, в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), за производството пред настоящата инстанция за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява адвокат. В проведеното на 23.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на управителя на НЗОК по същество прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, касационна инстанция намира за необосновано и неоснователно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Предвид изложеното, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1 533, 87 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и седем евроцента), равностойността на 3 000 лева (три хиляди лева), представляващи възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,