Решение № 3807 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, подадена чрез процесуален представител Попова, срещу Решение №1467 от 04.11.2025г., постановено по адм. дело №292/2025г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отменена Заповед № ДК-11-Г-1 от 09.07.2025 г. на Началник РДНСК – Габрово. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск. Стойнов, поддържа касационната жалба. Ответникът - Община Дряново, чрез адв. Ненов, в писмен отговор и в допълнително становище, заявява неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява Ответникът - главен архитект на Община Дряново не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на Община Дряново, с която се оспорва Заповед № ДК-11-Г-1 от 09.07.2025 г. на Началник РДНСК – Габрово, с която в производство по реда на чл. 156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ при извършена служебна проверка е отменено Разрешение за строеж /РС/ №24 от 23.06.2025 г., издадено от Главен архитект на Община Дряново, за строеж «Благоустрояване и изграждане на парк» ситуиран в поземлен имот I- за озеленяване и детска площадка, кв. 20 по регулационен план, който е отреден за поземлен имот с идентификатор 23947.501.9767 по КК на гр. Дряново обл. Габрово, в едно с одобрения към него инвестиционен проект /ИП/, като незаконосъобразни. За да отмени РС и одобрения ИП, началникът на РДНСК - Габрово се е позовал на Констативен протокол /КП/ № РС-ДР-24 от 08.07.2025г., съставен и подписан от инспектори при РДНСК Габрово, като е изложил мотиви, че процесните актове са издадени в нарушение на чл. 144, ал.1, т.9 от ЗУТ, тъй като за тях липсва положително становище на органите на държавния здравен контрол, изискуемо с нормата на чл.35, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т.9, б. Г от ДР на ЗЗ – стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел от фактическа страна, че Община Дряново е собственик на процесния имот представляващ УПИ I за „озеленяване и детска площадка“ от кв. 20 по регулационния план на гр. Дряново. Като такъв е подала заявление за съгласуване и одобряване на ИП и издаване на РС относно обект от „четвърта категория“: „Благоустрояване и изграждане на парк“ в това УПИ. С процесния ИП се обособяват места за отдих, спорт и забавления, предвиждащи изграждане на две детски площадки - за деца до 3 години /78кв.м./ и за деца от 3 до 12 години /124кв.м./; фитнес площадка /80 кв.м./; пешеходни алеи /633 кв.м/ и подход и паркинг за автомобили и велосипеди /233 кв.м./, както и спортен сектор, представляващ: съществуващо спортно игрище с поставяне от северната му страна на модулни трибунни седалки за публиката; проектирана площадка за фитнес на открито. По делото е прието за безспорно, че към преписката не са приложени доказателства за положително съгласувателно становище от Регионалната здравна инспекция /РЗИ/. На 23.06.2025г. от главния архитект на Община Дряново е издадено РС № 24 за процесния строеж, така както е заявен и при одобрен ИП. РС е изпратено в РДНСК Габрово за извършване на служебна проверка за законосъобразността на същото, приключила с КП № РС-ДР-24 от 08.07.2025г., съставен и подписан от инспектори при РДНСК Габрово, констатациите от който са възпроизведени в процесната заповед. От правна страна, съдът приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по чл. 156 от ЗУТ. Счел, че спорният въпрос при обжалването е дали строежът, предмет на РС и ИД, представлява обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т. 9, б.“г“ от ЗЗ и следователно за него се изисква да е дадено предварително положително становище от органите на държавния здравен контрол, съгласно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. В тази връзка приел за неправилни изводите на издателя на процесната заповед относно вида на процесния обект. За да направи този извод, разсъждавал, че в § 1а от ДР на ЗЗ, законодателят е отграничил „игралните площадки“ от „площадките за игра“ по смисъла на § 5, т. 70 от ДР на ЗУТ, като в дефиницията за обществени места, извън и независимо от общото посочване на обектите по § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ, изрично е определил за такива и „площадките за игра“. Съдът приел, че характеристиките на процесните обекти - две детски площадки, по техническа документация, ги отнасят към дефиницията на § 5, т. 70 от ЗУТ, съгласно която „"Площадка за игра" е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите.“. При тези констатации, съдът извел решаващ извод, че процесните ИП и РС, предвиждат изграждане на 2 броя детски площадки за игра, които не представляват „спортен обект - игрална площадка“, съответно не са обект за обществено ползване по смисъла на § 1, т. 9, б. "г" от ДР на Закона за здравето и не подлежат на здравен контрол на основание чл.15, ал.1, т. 1 от ЗЗ и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 36/ 21.07.2009г. на МЗ за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. За процесното спортно игрище, съдът приел, че съобразно техническите си характеристики и предназначението си, то изпълва дефиницията за открити обекти за спортни дейности по смисъла на § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ, и не попада под регулацията на ЗЗ, който не борави с понятието "открити обекти за спортни дейности", а в същото време ЗУТ не борави с понятието "игрални площадки". Според съда и двата закона въвеждат термина "площадка за игра", касаещ обекти, различни от тези за спортни дейности; че "игрални площадки" по смисъла на ЗЗ е понятие идентично на използваното от ЗУТ "открити обекти за спортни дейности" и обхващащо игрища за колективни спортове, тенис - кортове, лекоатлетически писти, колоездачни алеи, площадки за скейтборд и ролери и т.н., съгласно изброяването в § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ, както и евентуално изградените спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране; че доколкото процесния обект включва спортно игрище, той представлява именно "открит обект за спортни дейности" или "игрална площадка" по смисъла на ЗЗ, а не "площадка за игра". В същото време приел, че спортното игрище по ИП е всъщност съществуващо „баскетболно игрище“, което не е предмет на изграждане, в т.ч. не е обхванат от процесното РС и ИП, като към него се предвижда изграждане на трибуни, които представляват метални конструкции, не са трайно изградени върху имота, поради което не представляват строеж, който следва да попадне в обхвата на издаденото разрешение за строеж. При тези изводи, съдът приел, че оспорената заповед, е незаконосъобразна и я отменил. Решението е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото, безспорно се установява, че процесните ИП и РС предвиждат изграждане на две детски площадки за деца, площадка за фитнес на открито, пешеходни алеи, подход и паркинг за автомобили и велосипеди, както и спортен сектор, представляващ: съществуващо спортно игрище с поставяне от северната му страна на модулни трибунни седалки за публиката. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗЗ. Обектите по процесните ИП и РС - две детски площадки за деца, площадка за фитнес на открито и модулни трибунни седалки за публиката, поставени на съществуващо спортно игрище, са такива с обществено предназначение и попадат в дефиницията на §1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ за спортни обекти, включваща стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали. Те са и „обществени места“ по смисъла на §1а, б. „а“ и б. „и“ от ЗЗ. Нормата на §1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ не прави разграничение на посочените спортни обекти според това дали те са закрити или открити. Определящото и общото е, че те са с обществено предназначение и са обществени места. Като такива подлежат на здравен контрол съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба №36/21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. По отношение на тях е приложима и нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба №36, съгласно която - регионалните здравни инспекции извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки и изготвят здравно заключение. В хода на първоинстанционното производство е представено и прието като писмено доказателство писмо изх. № 30-98-1/28.07.2025г. на директора на РЗИ - Габрово, в което се застъпва категорично становище, че процесните детски площадки за игра попадат под специалния режим на безопасност и здравна защита, съгласно наредба №1 от 12.01.2009г. за устройство и безопасност на площадките за игра. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ, законодателят е отграничил контролния режим на „игралните площадки“ от този на „площадките за игра“ по смисъла § 1а, б. "и" от ДР на ЗЗ и на § 5, т. 70 от ДР на ЗУТ, защото в дефиницията за „обществени места“, извън и независимо от общото посочване на обектите по § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ, изрично е определил за такива и „площадките за игра“. Такова „отграничаване“ в нормите на § 1, т. 9, б. "г" и на § 1а, б. "и" от ДР на ЗЗ законодателят не е направил в твърдения от съда смисъл, като друг подкрепящ аргумент за този извод е, че всички обекти изброени в нормата на § 1а от ДР на ЗЗ, са и обекти, които са изброени детайлно в нормата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУТ. Като понятие „игралната площадка“ има смислово значение на място, специално предназначено за игра. Същото, макар и малко по - общо е понятието „площадка за игра“, което има смислово значение на място, където може да се играе. По смисъла на § 5, т. 70 от ДР на ЗУТ "Площадка за игра" е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите. В настоящият случай процесните обекти – две детски площадки, видно и от подробните разяснения дадени в обяснителната записка към ИП и РС, са със специално и единствено предназначение за игра на деца от две отделни възрастови групи, като по своите технически характеристики могат да бъде отнесени към дефиницията на § 5, т. 70 от ЗУТ, но в същото време по специфичното си предназначение категорично попадат в смисловото значение на понятието „игралната площадка“ като обект от тези по § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ. При тези ясни характеристики, няма никакво значение как е избрал да ги нарече възложителя на процесния строеж в ИП или издателя на РС. С оглед горното за строежите – две „детски площадки“ е приложимо изискването на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и е следвало към ИП да се приложи положително становище от РЗИ – Габрово. По отношение на другият от обектите по процесните ИП и РС - площадка за фитнес на открито, същият категорично попада в хипотезата на §1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ – „фитнес център“, както поради изричното му споменаване в тази норма, така и като открито място за обществено ползване – „игрална площадка“ за практикуването на този спорт. По смисъла на §5, т.68 от ДР на ЗУТ, това е открит обект за спортни дейности /спортен обект/ – „гимнастическа площадка“. Съответно за него също е приложимо изискването на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и е следвало към ИП да се приложи съответното положително съгласуване с РЗИ – Габрово. Съществуващото в имота спортно игрище и предвидените за поставяне модулни трибуни, видно от документацията по ИП, не са част от предвидени и одобрени строителни дейности по процесните ИП и РС, макар да се споменават като част от ансамбловото решение по проекта. Отделните обекти на разрешеното строителство са части от единния и неделим ИП и РС. Те са композиционно свързани и материалната незаконосъобразност, на който и да е от тях, като съставни обекти на разрешеното строителство, представляващо „Благоустрояване и изграждане на парк“, води до незаконосъобразност на същото в цялост. По тази причина, правилно с оспорената пред съда заповед, са отменени в цялост процесните ИП и РС. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че останалите разрешени за строителство обекти – пешеходни алеи, подход и паркинг за автомобили и велосипеди, не попадат в обхвата на изискването на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ във вр. с §1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ. Поради гореизложеното, ИП и РС, предмет на процесната заповед, правилно са приети за незаконосъобразни от началника на РДНСК – Габрово и са отменени. Изводите на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Община Дряново срещу Заповед № ДК-11-Г-1 от 09.07.2025 г. на Началник РДНСК – Габрово. С оглед своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на разноски само за юрисконсултско възнаграждение /не се претендират такива за внесена държавна такса по настоящото производство/, направени пред двете съдебни инстанции, Община Дряново му дължи такива, платими в полза на ДНСК, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 60 /шестдесет/ евро за всяка от съдебните инстанции, или общо в размер на 120 /сто и двадесет/ евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,